- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- понякога
понякога си мисля
с малки букви
не с главни
че е прекалено
че не трябва така
да те желая
и да обвързвам с теб
всяка налична мечта.
че не е полезно
толкова, толкова
навътре да се гмуркам
особено
имайки предвид
всичко станало преди
и всичко, което
може да е скрито зад лъчи.
понякога мисля
че е прекален този мрак
когато те няма
това безсмислие
липса на постлана имрама
че твърд трябва да има
за пролет и лято
както и есен и зима.
но е трудно
когато намериш
това, което други
наричат
машиара
или аликсана
без буквите главни.
затова стоя и мълча.
тишината ме пронизва
тя е стрела
с отровен връх
и лице на прах.
и чувства,
никога чувствани
като вятър танцуват
и обхваща ме страх.
да се загубя, Там
да потъна дълбоко
да се отпусна в морето
да следвам това,
което
е обещания рай.
защото и да не искаме
някога може да дойде край.
- Как да го уловя? - Не го улавяй. Онова, което остава когато вече не се стремим да улавяме, е Истинското Аз.