Моля ви нямаше да пиша ако не е спешно, трябва ми за утре първи час Интерпретативно съчинение по тема съпружеската обич и вярнос в 6 песен на поемата Илияда. Ако някой може да ми помогне ще съм мноооогооо благодарна. Цял ден се ровя из нета и не намерих нищо а и още не съм получила книгата. МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ С ТОВА^^
Много благодаря предварително
"Илиада" на Омир е създадена между 9-8век пр.Хр.Името
на поемата означава "песен за Илоин"(другото име на Троя).Творбата е записана през 6 век пр.Хр. и тогава е разделена на 24 песни,по броя на буквите в гръцката азбука.Действието обхваща последните 51 дни от последната десета година от обсадата на Троя. Шеста песен е една от най-силните и въздействащи песн в цялата творба.В нея се разкриват общочовешките чувства на героите.Битовата семейна сцена и разговора между двамата съпрузи вълнува с чистотата и искреността си,както и с мотивите,заради които Хектор се връща на бойното поле. Положението на троянците е критично.Един от братята на Хектор,го съветва да се върне в града и да накара жените да умилостивят с дарове и молитви богинята Атина,за да спре да помага на Диомед.Също така той иска да намери и да върне на бойното поле внезапно изчезналия Парис,но се сблъска с уплахата му.Заедно с това се надява да зърне поне за малко семейството си-любимата Андромаха и свидната си рожба Астианикс,но не ги открива вкъщи.Те се срещат при Скейските порти.Тази мирна сцена е ярък контраст на бойните действия в "Илиада".На това място,което се явява като граница между мура и войната се разиграва най-драматичния момент в цялото произведение.Срещата им изпълнена с много топлина и човешки чувства, изказани с безмълвен жест.Андромаха притчва и посреща Хектор.Той се усмихва "загледан безмълвно в детето".Срещата е неочаквана за Андромаха.Тревогата и радостта и избликват в порой от сълзи.Тя иска да задържи по-дълго съпруга си и хваща ръката му.Жестът и е пестелив,но в него тя влага обич,нежност и грижа. Срещата между двамата съпрузи,би трябвало да е гореща и пламенна.Но нещо внася смут в отношенията им.Това е войната,която не зависи от волята им и разполага с живота и с щастието им.Прощаването между тях е изпълнено с трагизъм.Усещат се наближаващи скръбни събития.Аудиторията знае,че Хектор и сина му ще стане робиня.Това усещане носят думите,които си разменят двамата влюбени.Андромаха казва: Хекторе,клети!Погубвате твоята храброст. Не жалиш своето невръстно детенце,ни мене, злочестната майка,скоро без теб ще остана, понеже ахейците дружно скупчени теб ще нападнат, и тъй ще ти грабнат живота. Подобно предчувстие се долавя и в отговора на Хектор: В Арос робиня ще бъдеш... Мъртъв дано ме покрие надгробна могила в земята,за да не чувам вика ти и твойта неволя не виждам! Всички тези предчувствия карат съпругата да моли лщбимия си,да не се връща на бойното поле,а да остане да брани крепостта.Хектор е изпълнен с любов към нея,но не може да остане.Това противоречи на воинстака му чест.Славата му го задължава да бъде пръв сред троянците.В това отношение Хектор е типичен епически герой.Победите му са победи за всички троянци,в него е събрана надеждата на цяла Троя - той не би могъл да се държи недостойно.Всяка проява на страх от негова страна би донесла срам за всички. Дълбоко душата си той усеща падането на "Свещената Троя" и искрено страда със страданието на обрече-ните.За него изборът е само един - да умре достойно.Това,което най-много измъчва Хектор е съдбата на Андромаха.Ако Троя Падне тя ще бъде робиня,ще бъде отнета свободата и.Съзнаването.че няма да може да и помогне,въпреки днешната си слава,го прави трагичен герой.Той разбира своята безпомошност и това,като че ли го кара още повече да се стреми към бойното поле. Предпочита смъртта пред робското безсилие,Хектор е доблестен боец,който се сражава за слава,защитавайки отечеството с.Вярва че славата му ще го надживее: Всеки ще каже,когато те види проливаща сълзи: “Ето жената на Хектора,който по храброст бе първи от конеборци троянци,когато се биха при Троя.” За него е върховен дълг да защити родителите,семйството и града си.Дългит към семейството и колектива се сливат в едно-мейду тях противоречия няма,независимо от пролетите сълзи и казаните думи.Войната е средство,чрез което може да бъде опазен мирът. Много по-подчертана обаче е бащината обич на Хектор.Той сваля шлема,от който се уплашва малкия Астианикс.Взима го на ръце и го целува.Но това не е само израз на бащина обич.Той вижда в лицето му бъдещия цар на Троя.Онзи,който ще стане бранител на родния град.Бащината привързаност е нещо лично,но тя е и въплъщение на обичта и дълг към родината. С гореща молба се обръща Хектор към боговете,от които иска те да дарят на сина му мощ,сила храброст,по-големи от неговите.Мечтае за величие на сина и народа му.Това го кара за миг да забрави войната.Но към нея я връща усмивката през сълзи на Андромаха.Хектор я забелязва и обет от жал,я погалва.Жестът му показва възвищената съпружеска любов.Казва и успокоителни думи,на самият той не е спокоен.Измъчва го противоречието между обзелите го чувства и общия дълг.Съпругата му го разбира и се съгласява с него.Тя лее горчиви сълзи,но не го спира.И двамата разбират,че не може да съществува семайно щастие без мир в родината.Каквато съдба има Троя,такава ще имат и те,нейните жители.Примирен Хектор дава къраж на Андромаха да понесе съдбата решена вече от боговете.Щом не може да избяга от съдбата си,човек тряба да се примири с дълга си. Чрез тази въздействаща сцена,Омир въвежда в “Илиада” темата за ирния живот. Тя звучи като химн на съпружеската вярност.Дъховното единсво на героите, необичайно за античността.привлекателна а сила на мирния живот.доказват дълбокия хуманизъм на Омир.
Отговор в тема
Цял ден се ровя из нета и не намерих нищо а и още не съм получила книгата.
МОЛЯ ПОМОГНЕТЕ МИ С ТОВА^^
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
