"Мъничко обречен търся пътя верен
Дървено човече търси пътя верен" - Остава

Разпилявам мислите си
като девичи коси
галещи слуха
галещи слуха
като девичи коси
разпилели мислите си.

И някак неловко
изкачвам стълбата
към обърнатия Ад
с предадени ръце
впити в роклята
на богиня без лице.

Стоя на скалата
увиснала над света
и в любовта на
любовта на тишината
влюбвам се в есента
и виждам я в стъклата.

А после - тих
без зов останал
изправям се и тръгвам.
И облаци без очи
гледат във затишие
как отзовавам се там.

Разпилявам мислите си
като девичи коси
плачещи в сърцето
плачещи в сърцето
като девичи коси
разпилели мислите си.