Отговор в тема
Здравейте! Първо - Честита Нова Година на всички
От доста време съм потребител в този форум, но понеже искам да запазя до голяма степен анонимността си си направих нова регистрация. До сега никога не ми се е налагало да търся по такъв начин помощ и съвети, но просто сметнах, че за момента това е най-доброто решение. Съжалявам, че най-вероятно историята ми ще ви се стори прекалено дълга за четене, но в момента имам нужда от сериозни съвети как да подходя (защото за първи път изпадам в такава ситуация) и за това ще гледам да не пропускам нито един важен детайл. Ето я и нея:
Аз съм момиче на 18 години и от 7 месеца сме заедно с едно момче на 21 години. Още от запознаването ни той ми разказа за доста травмиращи моменти, които са му се случвали през живота му. Като цяло има проблемно семейство - меко казано го третират като боклук (побоища и викове всеки ден). На 14 години, като се е връщал от някакво събиране с приятели, той претърпява тежка катастрофа, в която първата му приятелка загива в ръцете му. По стечение на обстоятелствата след година-две преспива многократно със съседското момиче, което тогава му е била нещо като най-добра приятелка. След някоя друга година, това момиче трябва да замине в чужбина и си вади копие на акта за раждане. Тогава те виждат, че биологичните им родители са едни и същи. Преди са мислили, че е просто страшно съвпадение, че датите и годината им на раждане съвпадат. Уви - те са близнаци, но момичето е било дадено за осиновяване. Можете да си представите как се се почувствали двамата в този момент, но всъщност... едва ли можем.
От тогава той се е затворил в себе си, за момиче въобще не е помислял... докато след 3 години не срещнал мен, както той се изразява. Нямаше приятели, нямаше нито един близък, на който да сподели какво му е на него самия, не изпитваше нито щастие, нито любов - нито едно приятно чувство. Постепенно докато се опознавахме, той ми споделяше малко по малко от историята, макар и доста трудно и на моменти подтикнато от моя страна. Бях до него, изслушвах го, съчувствах му, помагах му. Виждах в него нещо различно, което страшно силно ме привлече - не знам, не мога да си обясня и аз самата какво точно. Той е всеотдаен, може да се разчита на него за помощ, добър слушател е. За него аз бях "светлинката в тунела", човека, който го разбира, който му помага да се чувства отново щастлив... И така пламна любовта между двама ни. Отначало всичко вървеше страхотно, бяхме неразделни, не искаше да ме остави и за минутка. Постепенно любовта прерастваше в обич - аз виждах голямата промяна в него. Бяхме искрено щастливи заедно.
Веднъж го хванах в лъжа - не беше нищо толкова сериозно, но просто исках да видя той дали ще си признае. Уви - гледаше ме в очите и ме лъжеше. Казах си: "Добре, след време пак ще проверя". Случи се така, че пак се повдигна темата - той даде същото оправдание, но фактите, които ми изложи, бяха различни. Лъжа след лъжа... и така до преди ден. Това страшно ме нараняваше. Всичко това водеше до страшни караници - всеки път той ме гледаше безизразно, за чувства никога не можеше да говори, а даже си мислех, че не може да ги изпитва. На въпросите ми с въпроси отговаряше, а през останалото време просто мълчеше и продължаваше да ме гледа безизразно... И това беше всеки път. Оставях го намира да си подреди мислите в главата и тогава да ме потърси, но не го правеше - с дни не се сещаше по никакъв начин за мен, докато аз не го потърся отново. Стана хладен и безразличен, едва ли не насила казваше по някоя мила дума, колкото да не ме загуби. В моментите, в които имах най-голяма нужда той да е до мен, него го нямаше. Бях се примирила с това - прощавах и давах шансове отново и отново, но се чудех до кога.
Снощи бяхме на купон, всичко ОК до тогава, но по едно време изцепва пред всички нещо лично за неговото минало (в никакъв случай не беше пиян), което страшно ме засегна и злепостави, нещо, което винаги съм презирала, а той не беше сметнал за важно да ми го спомене... Обидих се и понечих да си тръгна, но той ме настигна по стълбището... И от там се почна всичко:
Аз в изблик на гняв му казах да се махне от очите ми, че го презирам за всичко, което се е случило до сега, че не може току-така да се връща всеки път при мен, всякаш нищо не е станало и даже едно простичко обяснение да не ми даде. Питах го защо трябва такива важни неща за него да разбирам по този отвратителен начин. Той отвърна, че въобще не съм го познавала, че не е това, за което се представя. Последва въпроса: "Какво още трябва да знам?", на което той ми отговори следната абсурдна реплика: "Първо - името ми не е това, което мислиш, второ - аз не съм на 21 години, аз съм на 160". Повтарям, че беше напълно трезвен и го познавам прекалено добре, че да знам, че си вярваше. В този момент просто не знаех как да подходя... Казах си, най-добре е да играя по свирката му и да го накрам да ми обясни "кой е той". След сума ти въпроси от моя страна и много недомлъвки от негова, стигнахме до следната история: По негови думи той е бил роден в Шотландия през 1800-и-някоя година (последните 2 цифри не се разчитали добре...), хората, с които живее сега не са му истинските родители - той просто 'отишъл' при тях, след като 'сина им' умрял. Запознал се с тях на гробищата и те го приели като свой син, а той невероятно много си приличал с тяхното 'истинско' момче. Каза, че през живота си е претърпял много войни и всички негови близки умирали рано или късно. Подробности не можеше да даде. Аз в този момент се чудех наистина какво да направя, казах му, че наистина има нужда от помощ от психиатър и то възможно най-скоро. Дадох си сметка за миналото ни с него - той не можеше да докаже нито катастрофата, нито за загиналата му приятелка, нито за сестрата-близнак. Това ме наведе на мисълта, че най-вероятно това всичко е било плод на неговото въображение. Но той наистина си вярва и не го осъзнава, в това съм убедена - за него всичко изглежда истина. Поговорихме, накарах го да се замисли, но не смея нищо да кажа, да не влоша нещата. Обяснявам си го по следния начин: най-вероятно той самия наистина е претърпял нещо травмиращо през живота си и това е може би вид самозащита - затваря се в свой си измислен свят. От доста време ми е давал поводи за съмнения, но чак снощи се потвърдиха... Този човек има нужда от помощ, а аз наистина не знам какво да направя в тази ситуация. На моменти си е съвсем нормално момче по държание, но щом изкочи трудност или проблем, той просто се променя по този начин - избягва в измисления си свят. Но определено той не го осъзнава, а част от нещата, които е казал, в последствие даже не ги помни.
Не искам наши близки и приятели да разбират за това, най-малкото той ме помоли за това, но наистина не знам как да подходя, затова търся вашата помощ. Какво бихте ме посъветвали? Какво бихте направили вие? Моля ви, всяко мнение би ми било полезно! Не мога да оставя това момче просто така, никога не бих го направила. Най-малкото като негов приятел и най-близък човек искам да му помогна. Моля ви! Не знам как трябва да се подходи в такива ситуации!
Много "Здрач" е гледал тоя.
Може да е индиго. Баси филма. Аз на твое място не знам какво бих направила.
Щеше да бъде наистина смешно, ако цялата история не беше истина. Той наистина го мисли и в това съм убедена. Не го е казвал с насмешка или нещо от сорта. Моля ви, подходете малко по-сериозно в този случай. Определено не е за 'базик' това нещо.
Недей да го оставяш в никакъв случай.. Помогни му... Човека (може да прозвучи тъпо) Ама е психично болен... Наистина трябва да се заведе на психиатър... Трябва да си изясни какъв е от къде е... Не е нормално за един човек да говори такива неща.. и да влиза в свои светове... Като, че ли твоя приятел си спомня предишните си животи... Трябва да се заведе на психиатър, и имаше някакъв пасианс.. който ти опресняваше паметта.. не съм много сигурна... Бъди му подкрепа... А ако се оправи.. След това вече каквото искаш прави с него... Не го оставяй в това състояние...
~ ` всяка минута, в която сu тъжен,
губuш по една мuнута щастuе.. ♥♥
Т'ва, че не се вписва в критериите ти за "нормален човек", не го прави ненормален. Доста ограничено мислене. К'ви психиатри, к'ви глупости. Ако го обичаш, го приеми такъв, какъвто е. Той пък може да не иска някой да му се бърка и да му "помага". "да се оправел"...ей, наглост човешка.Първоначално написано от nepowtorima
Недей да го оставяш в никакъв случай.. Помогни му... Човека (може да прозвучи тъпо) Ама е психично болен... Наистина трябва да се заведе на психиатър... Трябва да си изясни какъв е от къде е... Не е нормално за един човек да говори такива неща.. и да влиза в свои светове... Като, че ли твоя приятел си спомня предишните си животи... Трябва да се заведе на психиатър, и имаше някакъв пасианс.. който ти опресняваше паметта.. не съм много сигурна... Бъди му подкрепа... А ако се оправи.. След това вече каквото искаш прави с него... Не го оставяй в това състояние...
TheNewReligion, поведението му наистина не е нормално, в повечето случаи направо неосъзнато и без спомен за което. Ако не искаше да му се меся в проблемите щеше да ми каже. В момента е объркан, виждам, че ме търси да му помогна да се изясни сам пред себе си и едва ли не да му кажа какво да прави. А проблема е, че аз не знам как да водя този разговор и дали въобще съм в правото си да му казвам кое е правилно и кое не. И, разбира се, че го обичам и държа на него, именно затова търся правилния начин да подходя към него и въобще какво да му кажа.
WTF?
Roses are brown,
Violets are brown,
SOMEONE SHIT IN MY GARDEN
Това, че си вярва (по твоите думи) ме навежда на мисълта, че човека може би е започнал да губи разсъдъка си, че не прави разлика между реалността и илюзиите. Не бива да го оставяш - този човек няма приятели, няма на кого да разчита, единствено теб е успял да спечели. Остани до него в този момент и разговаряй с психолог. Такова лице най-добре би могло да те посъветва какво да направиш, защото ако става въпрос за някакво заболяване трябва да му бъде дадена необходимата помощ!
Да сигурно ще е нормално ако не иска да ходи на психиатър,лекар и т.н Обаче трябва да му помогнеш по някакъв начин...
ПС:Едно голямо УСПЕХ
Save the earth! Its the only planet with chocolate.
момиче
Няма правилен начин да кажеш на някого да отиде на психиатър, повярвай ми. Лошото е, че не можеш сама да му помогнеш, а доколкото разбирам родителите му не се интересуват особено от него. Може би, в някой от спокойните му дни, когато е в този свят, а не в неговия си можеш да се опиташ да му намекнеш, че не е зле да поговори с професионално лице. Честно, не искам да те отчайвам, но не вярвам, че и това ще помогне. Някак си ми изглежда загубена кауза. От друга страна, тези хора са най-интересни. Защо не се опиташ да се впуснеш в неговия "вълшебен" свят, в смисъл, да разбереш неговите истории и да го приемеш такъв, какъвто е. Докато не е опасен за хората около него и не е агресивен не виждам проблем, много такива хора има и наистина са интересни, просто обществото ги отритва, защото не се вписват в критериите за нормален човек. Успех!
Животът е адът описан в Библията!
Интересна гледна точка, MiMcHeToOo. Но се замислих ако реално е сериозен проблем и не се направи нищо по въпроса, не бих си го простила ако нещата отидат към по-лошо. При всеки случай това му поведение въобще не му помага, а точно обратното.
Народа луднаРоден бил през 1800 и някоя и си стои на 21.Да не взима халюциногени?
Божеее историята ти е, все едно е сценарий от филм...
За жалост е истина!
Мисля, че не трябва да го отблъскваш.Той има нужда от помощ...обаче не само приятелска, но и лекарска...
познавам човек с такъв проблем. 40 годишен. чете непрекъснато вестници, събира ги. каквото чуе от телевизията си го преработва по някакъв начин, ако чуе някаква история, решава че е герой от нея. това поведение не е нормално, на момчето трябва да му се помогне колкото се може по-бързо, защото с времето нещата ще се влошат и ще се разболее от шизофрения. най-добре да говориш с някой негов близък, който го е грижа за него наистина, да се съветваш с психолог и после да се опиташ да заведеш момчето на психотерапия. нещата може да не изглеждат толкова сериозни, но факт е, че му има нещо на момчето и трябва да се действа на време. успех!
seem too close to be losin touch
by givin in what am i givin up
am i losin way too much..
ПасиансНедей да го оставяш в никакъв случай.. Помогни му... Човека (може да прозвучи тъпо) Ама е психично болен... Наистина трябва да се заведе на психиатър... Трябва да си изясни какъв е от къде е... Не е нормално за един човек да говори такива неща.. и да влиза в свои светове... Като, че ли твоя приятел си спомня предишните си животи... Трябва да се заведе на психиатър, и имаше някакъв пасианс.. който ти опресняваше паметта.. не съм много сигурна... Бъди му подкрепа... А ако се оправи.. След това вече каквото искаш прави с него... Не го оставяй в това състояние...
Сеанс,между другото,това не ти е игра на карти.
Воденето при психиатър може да навреди повече,от колкото да помогне.
И не си казала думата както трябва.Хората,щом чуят думата "психично болен",веднага си представят гологлав побъркан,крещящ в усмирителна риза човек.Не.Въпросният човек не е такъв.
Според мен може да се помогне,стига да е постепенно.Това няма да стане за ден,с хубав,дълъг разговор,или за седмица.Може да отнеме много време.Имай го в предвид
Има симптомите на шизофреник.Имам такъв познат...ако съм права, веднага трябва да се консултира с съответния специалист.Колкото и безобидно да изглежда на пръв поглед,повярвай ми - не е.Tакива хора са непредсказуеми.
I love my high heels <3
Как ме дразните с тея психолози и психиатри- не е истина. Кой ви дава правото да квалифицирате някого като нормален или ненормлане? А? Такива понятия според мене няма. Всеки е такъв, какъвто е, независимо до каква степен ви се вписва в критериите. Човешката психика е бездънна яма, не знам кои сте вие, че да слагате граници. Т'ва, че във вашите глави има такива, нищо не значи. Аман от разбирачи. (последното мразя да го казвам, ама си е истина в тоя случай)
Какво ли е да имаш гадже Дънкан Маклауд
Ако всичко това е истина,то най-вероятно момчето взима екстази или нещо подобно или просто е с неразбрано чувство за хумор.
Също горе бях споменали за шизофренията,хората се раждат със шизофрения,а не се разболяват ей така.
Понеже по това време на ноща ме домързя да прочета всички коментари,и прочетох само първите 6-7 незнам дали някой преди мен не ти е предложил да пробваш да поговориш с родителите му.Все пак си най добрата му приятелка и гадже съмням се да ти откажат и да ти кажат ако знаят за неговите проблеми или там каквото го тормози всъщност.А туковиш наистина се окаже че е на 160 години :Д Smile
Първо - благодаря на всички за отделеното време и съветите.
За всички, които предложиха вероятността да взима някакви наркотични вещества - на 100% съм убедена, че няма такова нещо.
Jumper, още в началото бях споменала, че родителите му го третират като боклук и аз съм била свидетел на това. Не проявяват никакво внимание на проблемите му. Или поне на мен така ми изглежда. Ако се опитам да поговоря с тях, най-вероятно ще ме изгонят от дома им като мръсно коте. Минавало ми е през ума, още от вчера помолих приятеля ми или да ми каже кога мога да видя родителите му, или да ми даде техен номер. Просто видях как той се стресна само от мисълта за това. Каза, че няма да доведе до нищо добро както за него, така и за мен. Изрично на няколко пъти ме помоли въобще да не споменавам нищо на родителите му, въобще да не говоря с тях. Добре, за сега го послушах, сметнах че първо по-скоро трябва да поговорим сериозно с него, преди да намесваме който и да било.
От разговор със съфорумец се подсетих за още неща, които не съм споменала за приятеля ми, които смятам, че са важни, ще цитирам себе си:
...Накара ме да се замисля - до сега не си бях давала сметка, че за първи път той се е разкрил пред някого и е избрал този човек да бъда аз. Пред другите просто се е преструвал, вероятно от страх, че няма да бъде разбран или възприет добре. Позволил ми е да вникна в ума му... но честно ли? Малко ме плашат историите му и държанието му на моменти. Но едно по едно да ги караме нещата.
Стана на въпрос за 'измисленият свят', в който той на моменти се затваря и приема за реалност. Не би ли трябвало този негов свят да му носи утеха или сигурност по някакъв начин, евентуално за момент да се откъсне от реалността, за да си почине един вид? Но по това, което той ми разказва, този негов измислен свят е едно ужасно място, но просто не можел да го забрави. Този негов свят е пълен със самота, студенина и смърт. Какъвто и спомен да има от неговия свят, той винаги е съпроводен с нещастие или смърт. Щастлив спомен няма. Точно тази част не мога да я разбера напълно: избягва за момент от суровата и студена реалност, за да се пренесе на място, което е не по-малко ужасно? Споменава, че през тези всичките години е преживял много войни, ръцете му са отнемали животи и всичките му близки и приятели около него са умирали от болести или неестествена смърт. Даже появата във семейството му той си я обяснява със смърт.
Когато буквално превключи в неговия си свят, той става хладнокръвен, сериозен, никаква емоция не се вижда по неговото лице, освен може би прикрит гняв и омраза. Повярвай ми, на моменти това страшно много ме е плашило и като срещна погледа му в такива моменти, просто инстинктивно се дръпвам крачка назад и настръхвам от страх. Споменах му това, той отвърна, че никога не би посегнал на мен. Аз попитах дали на друг би посегнал. Той отвърна следното: "На теб и на приятелите ти няма да посегна, но бих посегнал на тези, които го заслужават." Тръпки ме побиха тогава направо, но гледах да не ми проличи и просто го прегърнах и му казах, че така не бива и никой няма правото да съди и наказва друг. Но ето тук е проблема - той си втълпява сам неща, цели спомени. И евентуално ако си втълпи нещо сериозно за някой напълно невинен човек ме е страх да не му посегне. Защото мисля, че е способен.
Помня имахме една караница преди време, преди да ми разкаже "кой е той". Той каза, че на еди-коя-си дата ме е видял да му изневерявам с някакво момче (и даде описание). Нито познах момчето от описанието, нито нищо. Никога не бих изневерила, това е против принципите ми. В този ден точно, който той ми описа, аз бях настанена за седмица в болницата поради здравословни причини, а той беше в друг град за десетина дни тогава. Тоест е абсолютно невъзможно това да се е случило. Той твърди, че е реалност и го е видял със собствените си очи и продължи да ме обвинява в изневяра. В последствие успях да го убедя, че ме е припознал и най-вероятно е объркал датата. Но вътрешно знаех, че не е така. Сещам се за думите му: "Едвам се сдържах да не се сбия с него". Няма нужда да споменавам колко плашещо ми звучи това сега.
Просто не знам как да го предпазя самия него от правенето на сериозни грешки. Не веднъж се е случвало да ме стресне с думите и изражението си - това хладнокръвие.
мила за мен наи-доброто решение е ти да поговориш с психолог да разкажеш всичко и тои ще те посъветва какво да правиш,това наистина е много страшно и немога дори да си представя как го преживяваш стараи се да не го засягаш за каквото и да било защото не се знае как може да реагира, не му говори за родителите му учевидно тои ги мрази може да са му причинили нещо и заа това тои да е в това састояние всично е вазмойно а някои ден като отидеш в тях и останеш насаме с маика му погожори с нея или и вземии номера и и кажи че искаш да се срешнете насаме но внимаваи защото ако маика му гожори с него и му каже че сте се видели и за какво сте говорили може да стане много страшно незнам аз как бих постъпила на твое място но със сигурност много ще внимавам защото този човек на моменти може дори да бъде опасен щом казва че си му изневерила друг път може да каже че те е видял да правиш секс с някои и тогава вече може да стане опасен казал е че не би те наранил но ако си вталпи че ти си виновна за нещо тогава мисля че не би се замислил да те удари или дори нещо по сериозно от шамар от мен е това желая ти успех и пиши какво се случва ако можем веднага ще помогнем а и няколко глави мислят по добре от една
mimencety9009, TheNewReligion го каза най-добре-я виж какво е написал,аз твърдо го подкрепям.Едва ли не сами му надявате усмирителната риза,бре,хора!И това само защото се отдалечава от ограничените ви представи за "нормално".
jeezloxxy за себе си може би си прав всеки има мнение по даден вапрос но аз мисля че момчето наистина има нужда от професионална помощ и това никак не е маловажно момичето даржи да него и се опитва да му помогне евала за което не всеки би го направил, а ако сега не се вземат мерки това ще става още по страшно и след време няма да може да му се помогне
Още щом прочетох първият ти пост се стреснах доста, вторият само ме налегна още повече на първата ми мисъл, която е именно, че момчето хич не е добре и е дори опасно. Аз бих си изкарала якъла. Каквото и да правиш, внимавай. Не се знае дали не би бил опасен за теб самата. Определено сподели с някой. В най-добрия случай е добър лъжец и те бъзика. В друг добър, но нереален случай - всичко е вярно, но тук вече трябва да си доста освободен човек, вярващ в какво ли не. На практика този случай е невероятен. И в лошия случай, най-правдоподобен е момчето ти да е психично-болен и опасен. Говори ти с психолог и му разкажи всичко.
П.П. Интересна ми е историята ти. Ако желаеш, пиши ми като има развитие!
If you do not tell the truth about yourself
you cannot tell it about other people!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
