- 
	
	
		
		
			
				
				
				
					Ще не бъде ден
				
				
						
						
				
					
						
							"-Знаеш ли. Това е странно.
- Знам. - отговорих. - Знам.
Бях започнал пътя към смъртта."
Н. С.
 
В извора на тези
които не вярват
раждат се
потоци на мисълта.
Те хлъзгат
пътеките от камъни
и задушават
задушават я.
Този ден
е бездиханен
той няма форма
няма и смисъл.
Потокът му е ранен
извън норма
сякаш някой зъл
дух го е орисал.
 
Аз съм в него
и съм камък
ала не съм.
Душата ми
сякаш в замък
обитава дверите
и пробити коридори
на един кошмарен сън.
 
И еленът
пак скача
с продънени крака
и с вой на болка.
Какво пък
ако <нищо> знача
и съм пясъкът
на всичките дъна?
Всеки ден
на такова
стенно безсмислие
на изворни деца
приближава ме
до обещана орисия.
Някой каза ми
че това нарича се съдба.
 
И се смея, виждаш
но вътре
камък се пропуква
и излива се вода.
И когато кръв
повика си кръвта
Глупакът ще падне
във звънтящи бесила.
И под потънали
женски очи
двадесет и пет
изгубени години
като удар гръмовен
на едно бесило
ще кънти
ще кънти.
						
					 
					
				 
			 
			
			
			
			
		 
	 
		
	
 
		
		
		
	
 
	
	
	
	
	
	
	
	
		
		
			
				
				Правила за публикуване
			
			
				
	
		- Вие не можете да публикувате теми
 
		- Вие не можете да отговаряте в теми
 
		- Вие не можете да прикачвате файлове
 
		- Вие не можете да редактирате мненията си
 
	
	
	Правила