Доста интересна тема, по която може да се говори много. Прочетох някои доста интересни мнения, но е безсмислено да казвам аз пък какво мисля относно тях.

Искам само да кажа няколко думи по темата като цяло. Значи на 19 години съм (може би има значение спрямо темата), не се срамувам, че съм отгледан в скромно семейство, дори не прилично, а скромно. Имаше един период в който излизах с момиче, което смело мога да заявя, че имаше поне двойни финансови възможности спрямо моите. Но какво от това? Като заговорихте за Старбъкс и прочие, ами да.. тя донякъде беше свикнала да се храни по "такива" места, но когато беше с мен, дори устата си не е отваряла хайде да отидем "там", защото много добре знае, че аз не мога да си го позволя, или най-малкото ще си изхарча всичките пари, и ще ми стане неловко. Както и аз пък не съм и казвал - хайде да отидем, с подлата идея, че тя ще ме "черпи". Това са глупости, и мисля че, узрелите хора, както и тези които по малко започват да узряват (в това второ число слагам и себе си..) знаят, че компромиси трябва да се правят в почти всяко едно отношение, било то финансово или каквото и да е. Що се отнася до момента със задомяването, аз за това се вра при мама, та да се науча да готвя. Може и смешно да прозвучи Но е така, както и мъжа и жената трябва да си поделят отговорността по "домашните" задължение, така трябва да се поделя и финансовата отговорност. Да.. навремето е било така, жената шета вкъщи и дундурка бебето, а тате носи парички... С времето това е изркивено. В моето семейство даже ако трябва да съм честен, майка ми и баща ми *с извиние* си скъсваха задниците от бачкане, а аз и сестра ми до голяма степен сме се отгледали сами. И не че просто са предпочели кариера пред децата си, а било защото трябва и да се яде нещо. Така че не ми говорете кой какво предпочита, в истинския живот човек много рядко прави това което му харесва. За жалост повечето пъти прави това, което се налага !