Искам да кажа аз къде греша.

[Ssummerjam]

Трудно се сближавам с хората. Дори да знам, че наистина си заслужава. Тва не съм сигурна дали е точно недостатък, ама определено ми пречи. Понякога съм супер непостоянна - захващам нещо, писва ми да се занимавам и го зарязвам посредата, друг път мога да бъда най-търпеливия човек на Земята. В яда си казвам неща, които не мисля и наранявам хората. Гордостта ми пречи за много неща. Когато нещо ми се набие в очите, го коментирам без да са ми искали мнението Трудно скривам емоциие си. Разхвърляна съм, което вбесява майка ми И още има, но в момента не мога да се сетя.

[Niakoitam]

Друго мое "качество" е способността ми да руша всЕкакви по вид приятелства с момчета. Защото накрая започвам да харесвам момчето като повече от приятел. И започвам да се държа гадно, защото знам, че той не ме харесва по тоя начин. Зат'ва нямам приятели момчета. Защото искам някой да е влюбен в мен и аз в него. Искам да съм единствената за някого. Но никога не успявам и започвам да си мисля, че ще умра сама. И съседите ми ще ме открият чак когато започна да се разлагам и замирише на пропуснати възможности и гняс.

За това даже си имаше и една мисъл. която гласеше нещо от рода на
Приятелите са изключително важни, но когато любовта липсва приятелството между двата пола остава назад.
Нещо от тоя сорт беше.
Аз вярвам в приятелството между мъж и жена, но една моя приятелка (наистина я възприемам като такава) с право ми каза: "Ти май си започнал да възприемаш всяка нова приятелка като поненциално гадже.И Беше права.

[excuseme]

Моята тъпа грешка беше че се подиграх с човека който наистина обичах и все още обичам ! Чувствам се донякъде наистина много виновна , защото му причиних до голяма степен истинска болка.Не знам какво да правя. Чувствам се наистина объркана и в момента не виждам решение на проблема , защото след него просто ''нямам очи за никой друг '' .