На не малко места в библейските посания се казва че: който е Добър, е Добър, а който не е, не е - т.е. целта на вярата е единствено постигане на повече ефективност в правенето на Добро, защото е предназначена за Добрите хора, тя не е дадена за да се постъпва лошо - "Не изговаряй напразно(т.е. не употребявай за лоши цели) Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му."(Изход 20: 7).
Заради това вярата е дар, не може на който му хрумне и изведнъж да стане такъв.
И к'во вярата е само за определи хора, така ли? Не е ли за хората които имат нужда от нея? Вярата не е дар, тя е за всеки който има нужда от нея.