Нощ дълбока над земята се спуска
и
с тъмните си вълни през атмосферата препуска.
Със светлината си тъмна тя докосва дърветата красиви.
С песента си спокойна докосва цветята мили.
Цялата природа се отдава на спокойствието на нотите й,
цялата природа в хор с нея пее.
Тя е диригент,а природата е композитор,
тя е екскурзовод,а природата е турист.

Птички сладкопойни са по клоните на дърветата накацали,
заедно изпълнявайки музиката на нощта.
Вятърът тихо на флейтата си свири,
а щурецът струните на ноща разклаща леко.

Вълните на тишината й бавно всичко заливат
и
в душите ни спокойствие проливат.

Луната блести и любовта си с нощта споделя.
Тя е прожектор,а нощта е принцесата,която осветява.

Земята като балерина се завърта.

Принцесата търпеливо на своето място продължава да седи
и
с допира си нежен над балерината продължава да трепти.

nkboy


Надявам се да ви хареса!