А бледите

скършени

пръсти

на смисъла

гасят

без пощада

най-крехкия

пламък

и свиват

във мрака

цигара

от болка

и сухи

далечни мечти

подписват

свой собствен

красив реквием

сетне чакат

пак скършени

скрити

сред пепел

убиват

последните

спомени

в миг

за да вдишат

покой