Преди време си имах ясна позиция на тази тема.
С годините и времето нещата при мен се промениха.
В по-ранна възраст бях ЗА аборта. И чак сега осъзнавам колко егоистично съм разсъждавала.
За част от хората съществува равенството бебе=пари. Тъжно е когато смяташ така.
И всички, които твърдят, че биха направили аборт, нека си замълчат, защото не знаят, но и няма как в момента, да разберат какво е чувството, че от теб зависи един бъдещ живот и можеш да дариш живот.

Това е и грешката на младите. Позволяват си да допускат адски много грешки (простете за тафталогията) точно защото са (сме) млади и твърдим, че животът е пред нас и то ако не сега, то след време ще постигнем всичко онова, което се изисква от нас.

Нима когато нашите майки са ни заченали са били напълно независими, способни и материално осигурени, за да ни отгледат? Колко от нас знаят какво е да не мизерстваш? Нима всички сме били затрупани с играчки, джундурийки и всякакви бебешки и детски глупости като малки? Нима всеки ден е имало какво да закусиш? Нима са ни пращали на всички зелени училища и екскурзийки от училище? Дори в момента някои от нашите родители за пореден път лишават себе си, за да има за нас. И въпреки всичко ни обичат и не съжаляват, че сме се появили на този свят.
.

И онзи ден ми стана отново адски тъжно, когато една приятелка пристигна в нас с тест за бременност в ръка, цялата разтреперена, разревана от една евентуална бременност. Идеше ми да я изгоня от нас, понеже се отнесе с такъв негативизъм към бременността и живота след това.
Отново тя мислеше за СЕБЕ си. Но в онази нощ, когато е станала "белята" е била широко усмихната, радостна, щастлива от самия миг на полов акт. Ето към тази безотговорност не търпя доводи за "аз съм ЗА аборта'.