Отговор в тема
Спокойно щом игра ЦС до 2-3 месеца ще се откаже . Лошо е ако почне друга игра от типа на Уоу. Междувременно всяко момче от 12 до 17 години ще преживее поне един такъв период било то кратък или дълъг .
Schneeflocke, за кво свързваш ситуации от РЕАЛНИЯ свят (примерно намесата на брата в разговора на сестра му и някое момче) с ВИРТУАЛНИЯ ? Едното няма нищо общо с другото, реалната намеса влияе по-зле и много неща могат да се променят, докато дръпнатия кабел ще го включиш и всичко ще си е окей. Играта няма да ти избяга, а любовта-да (примерно).... Тва си е вече няква пълна параноя. И както вече казаха по-горе, тва че ти съумяваш да имаш реален социален живот и да си луда геймърка (не го казвам в лош смисъл), не значи, че и другите могат.
А в случая не мисля, че брат й е като теб... Прекалява.
Аз като вече укротена маниячка ще те посъветвам да действаш деликатно, защото с тоя изблик на нерви и истерия брат ти като нищо да направи някоя глупост.
Малко дълъг може да излезе поста ми, ама ми се иска да ти дам някаква насока като ти разкажа как беше при мен...
Аз бях вманиачена по чата, виртуална любов имах. Първата година бях ОК, после изведнъж почнах да ставам много изнервена, всичко което описваш за брат ти беше и при мен. По цяла нощ пред компютъра, цял ден спане, почти никакво хранене плюс цигари... Спрях да излизам с приятелите си...
Всичкото тва ме доведе до някво състояние... неконтролируемо. Ако спреше нета почвах да викам и да крещя на нашите, да блъскам по компютъра... брат ми пък идваше да ми се смее (защото отстрани наистина е смешно, да гледаш как брат ти/сестра ти се държи като луд/а) и аз още повече се изнервях. Агресия, гняв ме избиваха, исках да го убия (не буквално, ама в истерията ми не ми пукаше). Този виртуалния и той допълнително ме изнервяше. Както си стоях и се присещах за нещо, веднага палех, почвах да блъскам, да викам, да плача... абе няква лудница беше. Дойде един момент в който от нерви си забих ноктите в ръката... и се почувствах облекчена и спокойна...Веднъж си бях раздрала и лицето, до кръв. Не за да правя демонстрации пред някой или нещо такова, просто ме успокояваше. Изкарвах си го на всички, а никой не беше виновен... Разказвам ти всичко това, защото по това, което пишеш ми се струва, че брат ти ще изпадне в някво подобно състояние. Искам да ти кажа, че на мен всички ми говореха, цялото ми семейство, познати, приятели и НИКОЙ не слушах, изпокарах се с тях. Спирали са ми нета, взимали са ми компа, още повече истерясвах.
Дойде един момент в който бях на ръба на анорексията, понеже по принцип съм си слаба, пък и с моя "редовен режим..." отслабнах още повече, не исках да ям, повръщаше ми се. По случайност бях отишла с братовчедка ми на лекар и нещо го питах, не помня какво... и ми каза, че ако продължавам в същия дух, може да умра. Толкова сериозно и нахъсано ми го каза, че се стреснах.
Веднъж след поредната истерия, бях разплакала баба ми... като се успокоих си казах, че трябва да се взема в ръце и да ида на невролог, сама. След разговора ми с невроложката се пооправих, все едно ми проми мозъка. Изписа ми някви леки успокоителни (за да не се пристрастявам) и хранителни добавки.. И така лека полека се взех в ръце, ама имах воля и не исках повече да наранявам най-близките си. Сега съжалявам...тогава бях на 16/17.
Предприеми такива действия, че да не се ядосва. Предполагам се досещаш, че компютъра изобщо не трябва да го докосваш с пръст. Щом така почва да пали и да се изнервя, може и да направи някоя глупост. От опит ти казвам, че разговора с него може и да не помогне. Повярвай ми, че ще разбере какво му казваш, той също знае кое е правилното, просто манията го дърпа назад. Той САМ трябва да спре и да осъзнае, докато не е станало късно.
Знам, че на някои ще им се стори смешно или невероятно, ама тва са сериозни неща и човек трябва да има ОГРОМНА воля, за да надскочи нещо подобно...
МНОГО се извинявам за километричния пост...
На бас, че играе WoW! Имам приятели, същите ама те с ДНИ не стават от компютъра, на даскало даже не ходят за да играят тази скапана игра, пък ако се домъкнат на даскало по някаква случайност все за това говорят, не можеш друго да чуеш от тях. Мисля, че е време тази скапана игра да се забрани и да осъдят Близард за милиарди нанесени щети...
А ти, като не-геймър, си изключително обективен?Първоначално написано от StolenBliss
Толкова е смешно, когато хората се опитват да докажат, че играта не си заслужава и не може да се сравнява с реалния живот. Играта няма да избяга, само ако е single player(същото както и дясната ръка няма да избяга). Снощи един dungeon го мъчихме 2 часа, искахме си нов рекорд...тъкмо помирисахме края....нета ми спря.... 2 vs 6, едно aoe да ударя и печелим....котката минава през кабелите и мониторът угасва.... И защо твоето хоби(да целуваш момчета) и по-важно от моето хоби(да цикля игри)?
Да, бе, Blizzard са виновни за всичко
Значи, работата с тва момче е доста сериознаВсичко трябва да почне постепенно, не изведнъж да му вземете компютъра, зе се озлоби много. Започнете с малки разходки навън, времето е хубаво в момента, намерете нещо което ще му хареса- рисуване, спорт, нещо да се занимава с приятели и да е по-далеч от компютъра. Да види, че има и други интересни неща, овсен тази колкото и полезна, толкова и вредна машина. Гледайте нещата да са балансилани- нека да играе, но да се интересува и от други работи. После игрите няма да го влечат толкова, ще си подобри успеха в училище и няма да има никакви проблеми. Ако не иска да ви разбере, ще трябва помощ от психолог. Видях, че бяхте писали нещо, че Blizzard трябва да бъдат съдени- дрън,дрън! Аз също играя WoW, но на ден отделям най-много по час- час и половина. Играта ми харесва, заради любовта ми към фентъзито и всичко сързано с Warcraft. За това, че стават такива работи, не са виновни създателите на игрите, а тези които ги играят. Това по колко и как ще играеш си зависи от човека.
Никъде не съм споменала мое хоби, нито съм казвала кое хоби е по-интересно от друго... Ти даваш разни примери и ти отговарям по тях...Толкова е смешно, когато хората се опитват да докажат, че играта не си заслужава и не може да се сравнява с реалния живот. Играта няма да избяга, само ако е single player(същото както и дясната ръка няма да избяга). Снощи един dungeon го мъчихме 2 часа, искахме си нов рекорд...тъкмо помирисахме края....нета ми спря.... 2 vs 6, едно aoe да ударя и печелим....котката минава през кабелите и мониторът угасва.... И защо твоето хоби(да целуваш момчета) и по-важно от моето хоби(да цикля игри)?
Реших да се поровя из архивите сиза някой материал по темата и намерих това (като стана дума за WoW).
За World of Warcraft и пристрастяването...
Димитър Грозданов, 01 декември 2007
“Аз играя WoW.” Произнасянето на това сравнително кратко съобщително изречение пред хора, незапознати с въпросната трибуквена абревиатура, не би предизвикало особена емоция. Слабо запознатите пък биха проявили вял интерес („О, така ли, чух, че е голяма зарибявка?”, „С какъв герой?”) или пък биха ви срязали директно, знаейки за възможните дълбочини на подобна тема („И ти ли бе, ламуго?”, „Уф, ае аман от глупости, get a life.”). Ако сте имали неблагоразумието (или щастието - зависи колко дълбоко сте затънали, повтарям, затънали) да изречете горепосочената мантра пред друг играч - не дай, Боже, играчи - то най-вероятно следващите ви няколко часа са „загубени за каузата” (започва се от „Така ли, в кой сървър, кой левъл?” и се стига до „Абе за пала мана/5 сек е маса по-добре, отколокото мана пуул за чест енчант”). По нито един от тези начини обаче не би реагирал човек, в чийто акаунт пейдж, под малка синя иконка, пише “Frozen” поне от няколко месеца. Такива хора са малко. И повярвайте ми – те знаят. За тях тази реплика е еквивалентна на една друга, произнасяна от индивиди със силно подпухнали очи и още по-силно треперещи ръце пред група подобно изглеждащи несретници, седнали в полукръг от дървени столчета – „Аз съм зависим”. Бившият WoW играч (въпреки че според някои такова понятие няма) първо ще се замисли, след което в главата му като рояк ще изскочат стотиците спомени за един друг свят и след като старателно и с известно усърдие ги натика обратно, ще въздъхне и ще каже тихо: „Нямаш идея с какво се захващаш.”
[…] Някои казват, че WoW е просто игра. Да, WoW е просто игра, но само в същия смисъл, в който цигарите са просто сушени стрити тютюневи листа, увити в пергамент, а алкохолът е просто ферментирала течност в бутилка със силен вкус и с упойващи свойства.
Ениуей. Да започваме. Казват, че всяко начало е трудно, но все пак ни трябва отправна точка. Приемам, че вече държите в ръцете си копие от играта. Пропускам начина, по който сте се сдобили с него (разбрали от приятели, фенове на стратегиите от поредицата и прочие). Инсталирате. Пачвате. Активирате първия си месец. Започвате. Първите няколко дни играта най-вероятно ще ви се стори нелепа или леко глуповата. И все пак, налагането на разни неща по главата с пръчка е забавно. След два часа вероятно ще ви омръзне и ще спрете да си починете. Споменавам това изрично, защото най-вероятно това ще е последната ви почивка след само „два часа игра”. Междувременно засега не усещате никакви признаци на така наречения „no life”. Не виждате „как пък тая тъпа игра” (цитат) ще ви спре да излизате вечер с приятели или с гаджето. Как пък ще зарежете футболчето пред блока заради нея. Въобще, вземате ключовете, кинтите и телефона, давате shut down и излизате. На следващия ден (няма да отива безплатният месец зян, я) отново влизате. Приятел ви кани да куествате заедно. Постепенно часовете стават четири. Достигате 15-то ниво и полека-лека ви налазва една тръпка. Часовете вече са шест. Гаджето ви вика и вие отново излизате...
Превъртаме напред. Месец по-късно вие сте 70-ти левъл. Лъскавото ви геройче ходи напред-назад и сее смърт/лекува/пази. Часовете вече са между десет и шестнайсет на ден. Спането и храненето често минават на заден план. Но най-важното - вече сте в гилдия. Та значи, понеже много ви се иска да отидете в „оная пещера”, да убиете „оня бос” и да вземете „оня предмет” и не искате нищо, ама НИЩО, дори повикът на природата, да ви попречи, вие чинно отивате до тоалетната, след това вземате чипс и кола/спрайт/фанта/кафе и сядате удобно пред компа. Предвидливо откачате домашния телефон и изключвате GSM-а.
Ако не играете WoW, вероятно това ви се струва тъпо. Но повярвайте ми, това е само една малка част от цялата ненормалщина, съпътстваща играта. WoW е пристрастителна, независимо дали хората го признават. Ако не вярвате, спокойно - има и още.
Все пак, не може да се стои постоянно вкъщи. Вероятно ходите на работа/училище, а и все пак тоя акаунт не се плаща сам. „Сериозният” играч обаче не губи време. И докато останалите в офиса/класа си „клатят краката”, той вероятно е отворил най-голямата база данни за Света на Warcraft, където търси предмети, чете стратегии. Междувременно пише и в 2-3 форума, записва се за рaйдовете до края на седмицата, сваля модове и пачове и преразглежда развитието на персонажа си (така наречения talentbuild). На връщане, докато чака на светофарите по Цариградско, си мисли дали е по-добре да вземе spell dmg + spell crit, или stats бронята. В магазина гледа бутилките червен ром и се чуди дали не са health potions. Сънищата му са пълни с дългоухи елфи и крилати демони.
Звучи ви налудничаво, нали? Може би драстично и прекалено? А как ви се струва обявлението на една геймърка, която срещу 5000 злато (ингейм валутата), с които да си закупи грифон, предлага незабравима нощ със себе си. Не, не ви лъжа, нито пък се майтапя. Това го пуснаха по всички PC медии, даже по родните. Сделката се осъществи, въпросната дама е „щастлива с новия си летящ превоз, а и е запазила спомена за една прекрасна вечер”. Здраве му кажи! Човешката лудост няма граници.
Тук стигам до въпроса "Защо WoW достига такива степени на маниакалност? Защо хората откачат толкова много по купчина пиксели?” Не бих се наел да давам цялостен отговор на въпроса. За мен обаче причините основно са две. Първата е лекият и пристрастяващ геймплей, а втората е вроденият чисто човешки стремеж за налагане на „естествен подбор”. Неистовото желание да си „повече” и „над”, да му го набиеш на оня гадняр Пешо от горния етаж, въобще да си толкова добър, че над теб да е само небето. Докато не минеш и него. Много са хората, които не успяват да го надживеят. И в маркетинговите отдели по света го знаят.
И като за начало на финала няма да ви кажа да не играете World of Warcraft. Част от гореописаните ситуации може така и да не ви се случат, може пък дори и да не се пристрастите изобщо. Аз самият съм „чист” вече четири месеца и честно казано, се чувствам все едно съм глътнал червеното хапче (гледали сте „Матрицата”). Чувал съм какви ли не проповеди, колко по-полезно било да се излиза навън с приятели, как само истинският свят предлагал емоции, как компютъризирането зомбирало децата. Може и така да е, но не вярвам да има средноинтелигентен човек, който поне няколко пъти в живота си да не е смятал, че въпросният живот е „ шибан и л**нян”, а на много, убеден съм, се е случвало да видят и другата страна на медала в приятелството. Когато започнах, аз самият бях изпаднал в подобна „емоционална дупка” и бях ядосан на целия свят. WoW определено ми се струваше добра алтернатива.
Колкото до зомбирането – алкохолът, цигарите и дрогата съвсем почтено отдавна делят първенството в това състезание. Не смятам, че някой може да каже дали е по-добре един 12-годишен да е в къщи пред компютъра, или навън на улицата, където го дебнат коли-убийци, наркомани, дилъри, трафиканти на хора и какво ли още не. Тъй де, може и да преувеличавам, но нека все пак сме обективни, като посочим и част от алтернативите. Всеки е свободен да избере пътя, който го прави щастлив, и ако той минава през Тъмния Портал, то нека е така.
Ако някога ме попитат дали съжалявам за времето, изгубено в игра, бих казал по-скоро не. Най-вече заради колорита и тръпката, които ми остави. Много биха казали, че други неща носят далеч по-силно усещане – алкохолът, сексът, музиката, танците и прочие. Напълно съм склонен да се съглася, че може би е така, но пък нищо не носи точно същия дух, както WoW. Дали някога бих започнал отново? Не мисля. За финал (финален тоя път) бих ви казал да прецените дали си струва. Ако решите, че искате да опитате от магията на World of Warcraft, гребете с мярка. Истинското удоволствие се намира в правилния баланс между количеството и качеството. Или поне така казват.
---------
Доста съм се занимавала с темата за зависимостите (във всякакъв вид), но тъй като тя е необятна, не мога да твърдя, че съм експерт. Постнах тази статия като един вид обективно мнение (доколкото това е възможно). Нямам никакъв опит с игрите, но имам опит с наркотици, хранителни разстройства, психически състояния, основани на зависимост. Не мога да кажа кое е правилно, кое не, кой е обективен, кой не, къде е границата между удоволствие, прекаляване, зависимост, но мога да кажа, че ако това, което авторката е описала, е състоянието на момчето, то се нуждае от намеса - голяма е заблудата, че всичко ще се оправи от само себе си, че на него "ще му дойде акълът в главата", че той сам ще изключи компютъра. Някой би ли се отказал доброволно от нещо, което му доставя удоволствие (в тон със сравненията на Schneeflocke - "правиш секс с гаджето си, на ръба на оргазъм си", тооолкова си щастлив, че две не виждаш, и изведнъж ти просветва - ама то не било полезно, я аз ще спра да си правя кефя и ще се забуча в учебниците!!) На мен ми изглежда нереалистично.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Логично, да.А ти, като не-геймър, си изключително обективен?
Пп: Обективна*
Logic is a systematic method of coming to the wrong conclusion with confidence.
Значи логиката ти куца. За мен е важно и забавно хоби, за теб е губене на време. И двете имаме своите представи, но никоя не е обиктивна.
Логично, да.
Пп: Обективна*
ПП: К'во значение има?
Не съм влизала в темата си 2 дена .. и сега какво виждам - 3 страници. :д
Прочетох всички мнения, благодаря за съветите.
Сега искам и аз да кажа нещо.
И аз съм играла цяла година WoW .. знаех всичко за него, преди изкарвах извън нерви приятелите си като им разказвах за поредния "raid", поредния нов "item", а те горките нищо не разбираха..
Мисля скоро да започна например да казвам на брат ми да предружи еди къде си и т.н., скоро може и някак си да отново да се опитам да му обясня какво става с него, че всички сме притеснени.. честно казано мен ме слуша повече от наще.
Schneeflocke разбирам, че си на другата страна.. НО ти успяваш да съчетаеш игрите с реалния живот, за което ти правя евалата. За съжаление брат ми във възрастта, за която след години ще съжалява, че е пропуснал в безсънни нощи и дълги (пред компютъра и къси) дни пред машината.
Но нещото, което би ме направило ужасно щастлива би било ако брат ми се усети за себе си, както по надолу в коментарите момичето е направило.
И аз цяла година играх УаУ(само да поясня, не се произнася УоУ). Героя ми имаше 50 дена total time played - като се замисля, аз съм прекарал почти 2 месеца в тази загубена игра. На скоро ми писна, имах всичко най-хубаво. Героя ми донесе пари след продажбата му. Никога, ама АБСОЛЮТНО никога няма да почна да играя тази игра отново и препоръчвам на всеки играч да я спре възможно най-скоро. Пак усетих какво е да играя баскет по цял ден или да се мотам с приятели. Това е безценно.
Аз лично бих ти предложил да покажеш тези коментари на брат си, колкото и рисковано да е. Ако е човек, ще се позамисли в какво се превръща.
Чакайте бе .. Кои сте вие (или всеки друг човек на земята), че да казвате кое е правилно и неправилно. Всякакви ейтакива игри са си яки. Който го кефи да си играе. Нали е щастлив в играта ... кво толкова? Като си щастлив що някой да ти прече я. Значи е нормално да се напивате да шмъркате да се правите на голямата работа а да играите игрички не нали ? Ебаси хората сте сериозно.
Честно да ви кажа откакто спрях да играя Lineage 2 ( подобна на WOW ) живота ми е супер шибания. Накараха ме да спра и ся кво ? По цял ден нищо. Нито излизам нито играя на играя само се чудя кво да правя. Е съжелявам ама не можете да кажете че игрането по цял ден не е нормално!
ваУ рокс
Grell
За наркотиците съм съгласна, за алкохола не (защото не е толкова опасен).
Поне като ще пиеш забавлението ти ще е истинско, с приятели или без макар и само за малко, а не виртуално, и да го виждаш само на монитора.
Разберете, виртуалното не е лошо, но не може да ви бъде начин на живот.
Та какво казваш?
Една игра ти е най-хубавото в живота и ако нея я няма то всичко става шитня? Е наистина - No Comment.
Е аз казвам - игрането по цял ден не е нормално, това не е живот, а илюзия.
Искаш да кажеш ей наркотиците са лошо нещо щото вредят. Ама да се напиеш не е лошо ..За наркотиците съм съгласна, за алкохола не (защото не е толкова опасен).
Поне като ще пиеш забавлението ти ще е истинско, с приятели или без макар и само за малко, а не виртуално, и да го виждаш само на монитора.
Разберете, виртуалното не е лошо, но не може да ви бъде начин на живот.
Та какво казваш?
Една игра ти е най-хубавото в живота и ако нея я няма то всичко става шитня? Е наистина - No Comment.
Е аз казвам - игрането по цял ден не е нормално, това не е живот, а илюзия.
И човек който знае как да се весели може и без алкохол.
Разберете, че не всеки в тоя свят е супер готиния и супер якия и може да общува с хора и т.н. Интернет е някво супер якото спасение от реалноста която е ужасна особенно за хора като мен. Сега по цял ден слушам музика и общо взето същото правя, защото ако излезна мълча като пукал щото квото и да кажа е тъпо. Ейтакива глупости. Чаткаш ?
ваУ рокс
Grell
Чаткам че тотално си се превзел по тая игра и трябва се спреш.
Относно наркотиците и алкохола, не е полезно нито едното, нито другото.
Казах, че е по-добре да се напиеш една вечер като свиня, отколкото да се надрусаш за световно като свиня.
И да, разбирам, с общуването нямам проблем, но познавам и далеч по-общителни хора, и аз като всеки тинейджър обожавам да стоя пред компютъра и да се занимавам с разни програми (е, мен това ме влече) и какво ли не.
Обаче се опитвам да имам и реален живот, а не като ми се дръпне един кабел и светът ми да свършва докато не го включа отново.
Не искам да завися от една машина и като се погледна в огледалото и се запитам какво съм постигнала в тоя живот до сега, да няма нищо друго освен някъв супер герой от поредната маняшка игра.
Съгласявам се, че и интернет е начин да забравиш за малко глупостите от реалността, но да ти бъде начин на живот не мога да го приема.
Ако стоиш постоянно пред компютъра проблема ти с общуването освен да се влоши повече няма друго да стане.
Не то аз желание да играя нещо вече нямам. Ама сега ако ми вземат музиката например ще ги пребия. Просто казах че трябва да приемате че има някви ненормални идиоти като мен дето в живота не могат да се справят и тва е ... И единственото спасение е тва интернет щото там са по отракани. Ето ако ме видиш например мен на живо и прочетеш 1 мой пост ще кажеш, че не може да е 1 човек тва...Чаткам че тотално си се превзел по тая игра и трябва се спреш.
Относно наркотиците и алкохола, не е полезно нито едното, нито другото.
Казах, че е по-добре да се напиеш една вечер като свиня, отколкото да се надрусаш за световно като свиня.
И да, разбирам, с общуването нямам проблем, но не съм от най-общителните хора, и аз като всеки тинейджър обожавам да стоя пред компютъра и да се занимавам с разни програми (е, мен това ме влече) и какво ли не.
Обаче се опитвам да имам и реален живот, а не като ми се дръпне един кабел и светът ми да свършва докато не го включа отново.
Не искам да завися от една машина и като се погледна в огледалото и се запитам какво съм постигнала в тоя живот до сега, да няма нищо друго освен някъв супер герой от поредната маняшка игра.
Съгласявам се, че и интернет е начин да забравиш за малко глупостите от реалността, но да ти бъде начин на живот не мога да го приема.
Ако стоиш постоянно пред компютъра проблема ти с общуването освен да се влоши повече няма друго да стане.
ваУ рокс
Grell
Ми сигурно е нормално да ти писне. В крайна сметка играта е една и съща.
За музиката не е нещо проблемно, много хора, както и аз в това число почти не могат без да им бучи нещо в ушите, да си меломан не може да ти е в минус. Дори имаш още една тема за разговор.
И не мисля, че няма да се справиш. Не те знам на колко си години, но е рано да даваш предположения, че цял живот освен да стоиш пред компютъра друго няма да правиш.
В интернет всеки може да е отракан, важното е на живо да покаже поне малко от това.
И относно външният вид не го разбрах, не ти личи че си маняк на тема интернет или обратното?
То и играта може да е тема за разговор. И не не е едно и също. Тези игри са тип Never ending..Ми сигурно е нормално да ти писне. В крайна сметка играта е една и съща.
За музиката не е нещо проблемно, много хора, както и аз в това число почти не могат без да им бучи нещо в ушите, да си меломан не може да ти е в минус. Дори имаш още една тема за разговор.
И не мисля, че няма да се справиш. Не те знам на колко си години, но е рано да даваш предположения, че цял живот освен да стоиш пред компютъра друго няма да правиш.
В интернет всеки може да е отракан, важното е на живо да покаже поне малко от това.
И относно външният вид не го разбрах, не ти личи че си маняк на тема интернет или обратното?
За музиката. Просто едва ли някой слуша това което слушам.
А гледам външния ми вид да не показва че по цял ден седя на едно столче пред един монитор със затворени очи и със слушалки в ушите. Ежедневието ми ftw!
Идеята ми е, че щом на някой му харесва да прави нещо - нека го прави.
ваУ рокс
Grell
Може да е тема, да, но не да говориш за това постоянно все пак.То и играта може да е тема за разговор. И не не е едно и също. Тези игри са тип Never ending..
За музиката. Просто едва ли някой слуша това което слушам.
А гледам външния ми вид да не показва че по цял ден седя на едно столче пред един монитор със затворени очи и със слушалки в ушите. Ежедневието ми ftw!
Идеята ми е, че щом на някой му харесва да прави нещо - нека го прави.
Е какво толкова можеш да слушаш - метъл, рок, алтърнатив?
Това е добре което правиш, но вземи се оттърси от тази идея по цял ден да си пред екрана. Разбери, че не е нормално за теб светът да свърши ако ти дръпнат кабела.
Замисляш ли се колко е гадно това, да не полвзам други думи?!
Идеята ти не е лоша - неки всеки прави това което поиска, да, но със мярка!
При мен няма друг начин . Класа ми е шибан. Приятелите ми станаха идиотчета. А пък за запознаване с други хора просто няма как да стане.Може да е тема, да, но не да говориш за това постоянно все пак.То и играта може да е тема за разговор. И не не е едно и също. Тези игри са тип Never ending..
За музиката. Просто едва ли някой слуша това което слушам.
А гледам външния ми вид да не показва че по цял ден седя на едно столче пред един монитор със затворени очи и със слушалки в ушите. Ежедневието ми ftw!
Идеята ми е, че щом на някой му харесва да прави нещо - нека го прави.
Е какво толкова можеш да слушаш - метъл, рок, алтърнатив?
Това е добре което правиш, но вземи се оттърси от тази идея по цял ден да си пред екрана. Разбери, че не е нормално за теб светът да свърши ако ти дръпнат кабела.
Замисляш ли се колко е гадно това, да не полвзам други думи?!
Идеята ти не е лоша - неки всеки прави това което поиска, да, но със мярка!
И ако някой ми отнеме и последното занимание - музиката бих си живял останалта част от живота в агония сериозно:Д..
Според мен човек е нормален до тогава до когато не пречи на останалите. Не ти ли пречи и забавлява ли се какъв ти е проблема с него ?
ваУ рокс
Grell
Еми виж, нормално е, в днешно време хората повече клонят към идиоти, но пък не е нужно един вид да се изолираш.
Ако не за друго поне за лаф ги имай.
Не, аз нямам проблем с такива хора. Нямам проблем с никой, който не създава проблеми на мен или на близките ми.
Просто ми става наистина кофти като си помисля как хора със потенциал да постигнат нещо голямо, прекарват най-хубавите си и важни години пред монитора безцелно.
Ми някои просто нямат потенциал. И тва е единственото нещо дето ги радва.
ваУ рокс
Grell
Всеки го има, друг е въпросът кой иска да го използва.
А защо? Това, че нещо на ТЕБ ти доставя удоволствие, не означава, че всеки е длъжен да го прави....
Не е така ...
ваУ рокс
Grell
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
