Самота

[Chacho]

Също така е трудно да се наречеш мъж, ако хленчиш по форумите за несподелена любов.

Какво трябва да кажат хората, загубили близки, без покрив над главата си? А гладуващите и жаднеещите? По-добре се стегни и погледни напред.

Не те критикувам безцелно, звучиш като грамотен и интелигентен човек. Не се улисвай по дребни интриги и ежедневни псевдодилеми, утре пак ще се сблъскаш с подобни.

много глупаво изказване... МЪЖ си когато можеш да говориш за това какво изпитваш, когато споделяш, когато признаеш, че си разочарован и тъжен..
или по-скоро това показва, че си човек. И когато те предадът близки и хора на които разчиташ, не можеш да наречеш това "дребна интрига" и "ежедневни псевдодилеми". Добре, че не му случват ежедневно такива разочарования...

Към автора на темата.. не зная какво да кажа. Разбирам как се чувстваш и трябва да го преживееш и да знаеш, че няма това да са последните хора, които те разочароват в живота. Има много егоисти и за всеки трябва да си имаш едно на ум.. колкото и да ти е близък. А когато те разочарова, спираш контактите, защото с човек, който те е предал няма какво повече да делиш и продължаваш напред. На моменти ти сам трябва да помислиш само за себе си, защото никой друг няма да го направи и да спреш да гледаш да угодиш на другите. Важното е ти да се чувстваш чист към себе си, именно когато си добър и знаеш, че ТИ не си направил нищо, за да заслужиш предадетлството.

Нека си признава чувствата, аз също мисля, че е признак на мъжственост, да си откровен. Въпоса е, че такива неща не трябва да го вълнуват толкова, защото са под път и над път. Не знам в твойте очи колко важни проблеми са и колко рядко се случват, но на мен често ми се случва да се оптват да ме лъжат или да ме отрежат. Ако тези неща ми тровеха нервите, какво щях да правя с истинските грижи?

Съпостави терзанията на автора с тези на vIoLaToR.

Днес се събудих и първата новина за деня ми беше, че приятел, с който сме пили на една маса толкова пъти, се нуждае от операция и трябва да му помогнем да събере средства. Имам и собствените си финансови проблеми. Баща ми почина когато бях на 12, баба ми миналата година. Сега съм духовна опора на майка ми и дядо ми, а много скоро ще се наложи да им стана и финансова такава. Същевременно следвам и трябва да си гледам учението. Кажи ми как да взимам насериозно любовни драми? А ако имаш момиче до себе си, нали ще разчита на теб да имаш здрава психика и да решаваш проблемите.

Това все пак е разделът за пълнолетни и се очаква малко или много да сме над тинейджърските си вълнения. Евала на пича, че се е осъзнал в ситуацията и е решил да върви по пътя си. Под нивото му е да се занимава с подобни неща.

Нищо лично, девойче, но от женски съвети мъж няма да стане.