Толкова съм влюбена,че започна на поезия да ме избива Никога не съм имала талант в тази област,но любовта дори несподелена променя доста хората. Това,което искам от вас е да ми съдействате малко. Аз ще ви напиша 2 стихотворения,които са ми първите до момента, а вие ще си кажете мнението. Става ли? Аз ще пиша и ще чакам да ми отговорите,надявам се да ви харесат.

1 Мойто слънце

Ти си слънцето в очите ми..
Ти си усмивката на лицето ми..
А когато аз погледна в твоте очи,
питам се,защо мълчи?
Мълчи и се усмихва.
Гласът ми рязко стихва.
Въртят се разни мисли из главата ми,
а той ми бяга, бяга ми..
И как така се случва всеки път съвсем случайно погледите ни да се засичат?
И след неговия вълчи поглед сълзи по лицето ми се стичат.
Умът ми взе,сърцето също.
И не ми остави нищо..
Помощ търсих,не намерих...
Търсих лек за болестта,
уви..
Болестта любов не се лекува, а гори!
Изгаря те отвътре..
Но сърцето ми отчаяно се врича,
че завинаги ще те обича!

2 Любов и още нещо

В очите ти сини се давя,
по красивата усмивка се мамя..
Висок,рус,със сини очи,
мъжът за мен си точно ти!
Искам те,желая те,
по-силно е от мен.
Вземи ме!
На екс изпий ме
и цяла нощ люби ме.
На 'сепарето' измори ме!
Цялата съм твоя,
измори ме, обич моя!
Любов и още нещо..
Ще ти хареса,знай!
И ще повторим,само пожелай..
Аз съм тук,до теб и чакам..
Само мен си пожелай,
и ще те обичам вечно,знай!

След като си дадете мнението,можете да ме питате каквото искате. Ако в някоя част не сте намерили смисъл или нещо друго..Само кажете и ще обясня, всеки един ред има смисъл за мен..и означава нещо..Посветени са на специален човек,който ме вдъхнови да ги напиша..