За тебе имам друго, признание, което не ще откриеш между
редовете изляти в мила картичка.

Как да ти призная, че всяка нощ с тебе свършва моя път?

Няма го и в аромата на цветята,нито е загърнато в листа от роза.
Дори да го потърся в рана от бодли ще се изпъзне, като пясък
между пръстите ми.

Как да ти призная, че всяко утро е надежда за още от теб?

Погледни свещта, която съм запалил да гори с фантазията ми, за да те влече, както сияние пеперуда към нощта ми. И пламъкът й не е увенчан с тази истина.

Как да ти призная, че си хаос на желанията ми?

Заслушай се в непрогледна тъмнина, зарей пръстите си в светла мекота - не ще го чуеш от сърцето ми нямо. Прегърни го просто и само с твоето, то ще се разбере.

Има истини безмълвни в ритъма на сърцето ми. И да ги не чуеш нивга, вечно ще ги чувстваш в теб.