Думите ми наниз са от мисли,
с които ме спохождаш.
Често съм безмълвен,
скала от тишина и
дълбоко скрито огнено ядро.

И по-често ще съм камъче,
мозайка малка
от думите ти подредена.
Защото очите ти прочитат
всяка мисъл още преди
в мен да я родиш.