Странно нещо сме ние хората.. Забързани в безсмислените суети на ежедневието сякаш ослепяваме и оглупяваме.. Забравяме да видим красотата на живота.. Забравяме да се порадваме на нещо мъничко,на нещо красивичко.. И докато чакаме голямото щастие да ни сполети,пропускаме хилядите малки щастливи и красиви мигове..
____________________________________________
http://www.youtube.com/watch?v=YMUiwmAnd88
____________________________________________
Гъвкавостта ни е необходима,за да изживеем всяка ситуация,всяка среща пълноценно.. Защото всяка една носи своята уникалност,дори когато външно са подобни.. Гъвкавостта трудно се постига обаче,поради отпечатаните в нас правила,норми и условности дори и да осъзнаваме една част от тях и да искаме да се променим,трудно понякога ги преодоляваме – но и това се случва при желание за саморазвитие и безусловна обич към себе си.. А другата част изплува на повърхността още по-рядко.. По-точно рядко отваряме вътрешните си очи и уши за нея.. Но и това става,отново с любов към себе си и желание за самоактуализация..
Гъвкавостта обаче ни е нужна,заради вътрешната ни хармония и здравите,хубави отношения с околния свят.. И действително,човек не може да е подготвен за всякакви срещи,раздели,хора и ситуации – колкото и на някои да им се иска и от това им желание следват много невротични мисли поведения,по -сериозни неврози и т.н. Изненадата носи интересно-тръпчиво-горчиво-сладко-кисел- радостен привкус на живота!