За тебе,прелест моя.

[basketcase]

Беше слънчев и прекрасен ден.
Щастлива бях,но не съвсем.
Винаги болеше празнотата в мен.
Докато ти не се появи и озари моят ден.
Слънцето грееше в очите ти,а аз дори не можех да ги видя.
Вятъра галеше косите ти.
А аз дори не можех да ги видя.
Полъхът докосваше устните ти,
които аз дори не можех да целуна.
Луната нощем гледаше те докато спиш,
със светлината озаряваше те,
за да вижда ясно прелестният ти образ.
Сутрешният изгрев изгряваше щом ти
красивите си очи отвореше.
Защото ти правиш, утрото ми слънчево ,
дори и в най-мрачните ми дни.
Вечерният залез залязваше,
щом ти красивите си очи затвореше.
Защото ноща ме държеше далеч от теб,
мракът ме обгръщаше,
а мисълта за теб,ме прегръщаше.
Щастлива съм от деня в който,
зърнах нежният ти лик.
Щастлива съм, защото не спря
да ме обичаш дори за миг.
Щастлива съм защото си ти,
защото съществуваш, заради
красивите ти очи!

[Junieee8]

прекрасно е

[basketcase]

Благодаря,Джуни!

[mentallyAdvanced]

Страхотно е. )

[Junieee8]

освен това ми напомня на един много скъп човек за мен... Освен това се казвам мария