Сънна парализа

[DoctorSatan666]

За съжаление разговорите във форумите често водят до някакви разногласия или неразбраност на страните поради простата причина че не знаеш с каква емоция е казано нещо,по същия начин сега аз мога да ти отговоря.Аз разбрах товаче иронизираш всичко писано по нагоре ,но ти по скоро не разбра смисъла на моя отговор или по скоро го разбра както си искаш.А на въпроса ти ще отговоря,постоянно правя някакви неща нямам си и на идея може и съм се впуснала в изследване.Бях усмихната докато ти отговарях ,не с иронична усмивка,нямам лоши чувства.

Само дето мен не ме интересува емоционалния аспект на написаното от теб, интересуват ме твърдения и доказателства, и тяхната логическа състоятелност. Емоциите ме интересуват само дотолкова, доколкото са израз на лични необходимости и изкривяват възприятията, а оттам изкривяват и доразвитите по-късно рационализации, които повечето хора тук представят за "лично мнение". Естествено, емоционалният свят при мен никога не е бил "преобладаващ", така че извини "не-емоционалния" ми прочит. В крайна сметка няма как да се разберем адекватно - ти "мислиш" емоционално (което само по себе си е парадокс и обида към понятието "мислене"), а за мен емоциите и личните пристрастия (формирали се поради една или друга причина) не изразяват нищо съществено от гледна точка на обективната истина. Та нямаме ли еднаква отправна точка, няма как да достигнем консенсус (не че такава е целта ми, впрочем). Грешно е обаче да се счита, че и двете положения на възприемане и изразяване (емоционално и рационално) изразяват едно и също. Защото когато се преплетат емоционално и рационално, се получава привидно рационална концепция, която обаче е такава само повърхностно, а всъщност е само емоционален израз на твоите нужди, страхове, надежди, мечти и най-общо на самата теб. Но в никакъв случай една такава концепция не бива да се смята за достоверна, даже напротив - именно преобладаващия емоционален елемент доказва липсата на рационален такъв, тъй като двата са взаимно изключващи се. И това се отнася не само до религиозните възгледи, но и до най-общочовешките дилеми, отворени за всякаква емоционално-обособена интерпретация (или по-скоро спекулация). И така, във всяко форумно разногласие, написаното от теб, а и от който и да е човек, с преобладаващо емоционално "мислене", е обречено да бъде просто реакция (понеже това е същността на емоцията), провокирана от несъответствието на новопостъпила информация и вече приетата за истинна такава, което пък от своя страна води до изсмукани от пръстите аргументи, целящи не толкова да достигнат до обективната истина, а да затвърдят субективните ти разбирания за реалност, с които несъзнателно се идентифицираш. Именно тази идентификация е причината за реакция всъщност - психиката действа като един самостоятелен организъм, съществува в свои граници и поле, където разиграва своите театри на вътрешни диалози и пр.. И като всеки организъм, когато се почувства застрашен от чуждо влияние - реагира негативно, и обратното - когато има съответствие между чуждото и собственото - реагира позитивно, получава се резонанс.Затова и емоционалните хора като цяло са склонни или към консенсус или към противоборство. Съответствието е и причината за появата на организирани религии, идеологии, политически и морални и каузи и пр., а несъответствието е причина за постоянните борби между всички тях, но това е друга тема...
Когато няма съответствие и се задейства негативна емоционална реакция (изтласкване, отрицание и т.н.), висшите психични функции се блокират и се активира лимбичната система в мозъка(която е по-примитивна, от еволюционно гледище) - възприятията стават първосигнални, а действията и думите - ирационални. Обаче психиката е "sneaky little cunt"( поради липса на по-добро определение ), и за да си обясни действията ти и казаното от теб започва да си измисля причини и оправдания т.е. да рационализира. Ето как се създава всяка една концепция, чиято първа и основна функция е да рационализира несъзнателните, първични потребностти, на своите последователи. Но за самите последователи, това е напълно невидимо и тяхното съзнание блуждае само по повърхността. Те са напълно слепи за действителните причини, поради които вярват в една или друга идея.
Та затова емоционалният елемент във всяко едно изказване предварително дискредитира валидността на самото изказване.... защото е отражение на личните "филми", на този който се изразява, а не отразява истината.
Сега започна ли да се изяснява, защо не съм взел предвид емоцията, която си вложила в написаното?

ПП: В "Out of body experience", "experience" значи преживяване, не опитност. Затова "опитност извън тялото" звучи смешно. Просто за да знаеш...

ПП: И нека не се вкопчваме в междуличностни разпри, така или иначе и аз нямам нищо против теб или това, което пишеш. Честно казано изобщо не ми пука за теб. Коментарът ми беше оформен като обръщение само за прегледност и колорит.