При мен е почти същото.Същия характер съм,но има няколко човека които не ме мразят.До средата на 3ти клас така са ме обиждали че направоо....както и да е.Майка ми (това е различното при теб,но не се отчайвай)постоянно ходеше да се кара и да ги заплашва за да се държат по-добре и накрая те бяха започнали да се страхуват и не ме обиждаха толкова вече.Имам само една най-добра приятелка още от първия ден и първия час на първи клас...звучи смешно но е така.С течение на годините те започнаха да се държат по-добре с мен,защото и аз се държах добре с тях.Идвали са ми какви ли не мисли: за самоубийство,за бягане и т.н. Това не е решението.Ако мислиш че можеш да издържиш се опитай да се държиш добре с тях.Не да се сприятеляваш, а просто да се държиш така все едно и да те обиждат не ти пука.Хората които те обиждат ще се ядосат много повече ако ти не им обръщаш внимание и накрая няма да им остане нищо освен да се предадат така да се каже.Някои хора може би ще го оценят(надявам се).Но най-важното - не си заслужава да страдаш заради тях по какъвто и да е начин.Щом ги описваш такива говеда,варианта със сприятеляването и доброто държание,,което описах по-горе е първият вариант.Втория вариант е да се мотивираш и да им го върнеш на всички за всичко което са ти направили.Отмъщавай и им покажи че ти не си нищо по-малко от тях и заслужаваш уважение.Нека се страхуват от теб защото така ще те уважават.Помисли си , но знай че никой няма право да те обижда,унижава и т.н.Ти имаш права и щом не става с добро трябва да си ги извоюваш с лошо.Късмет ти пожелавам