ОТ ФОРУМА
Отговор в тема
Здравейте. Иска ми се да споделя какво ми се случи, най-вече за да ми олекне, но и да чуя вашето мнение. И двамата сме на 24 години.
С моята вече бивша приятелка бяхме съученици. След като завършихме гимназия започнахме да правим секс (предполагам знаете как става - приятели с облаги). Аз не изпитвах нищо към нея и бях откровен, че това е само секс (тогава все още си мислех, че такова понятие съществува, все пак пубертета ме тресеше). И така докато постепенно не започнах да изпитвам нещо. Нещо, което започна да прилича на влюбване. Казах й. Вече беше минала година. Чак след като аз направих първата крачка и тя се осмели да ми признае, че още от училище ме харесвала дрън-дрън. Като я попитах "Защо не ми каза?", тя ми отговори, че се страхувала да не ме загуби. Е,да, разбираемо е, но една година да мълчиш и да се мъчиш.. не знам.. аз и разказвах за моите мисли, за други момичета ..признавам бях задник, но изобщо не предполагах, че тя изпитва нещо повече към мен. Както и да е.. след като картите бяха сложени на масата (от нея, моите винаги са били там), се разбрахме, че нещата вече ще бъдат както трябва да са - имам предвид връзка. Изглеждаше, че и тя иска и е искала същото и то от доста време. До тук е страхотно. Сега започва кофтито. Аз наистина промених отношението си към нея. Започнах да се съобразявам с нейните желания. Ами с две думи започнах да се държа като нейния приятел. За мен вече тя беше на първо място. Тя обаче не се промени особено. Не споделяше с мен, решаваше да прави или не нещо без да го обсъдим, отделяше на приятелите си ( а те са поне 500 само от фейсбук) доста повече време отколкото на мен. Аз започнах да се дразня от това положение и сме говорили много кратно. Имаше промяна за няколко дни и после пак по старому. Сега ми изникват спомени ,примерно на Великден бяхме много голяма компания и цяла вечер тя обикаляше да си говори с всички, само аз бях забравен..сякаш за мен имаше време..всяко друго време,но не и когато имаше други хора, на които да обърне внимание. Когато бяхме сами нещата бяха що-горе в норма. Появяваха ли се обаче други хора аз оставях на заден план. Веднъж бяхме решили да изкараме вечерта заедно. Изведнъж на мен ми се прииска да идем на излет. Обадих й се с предложението ми, а тя ми казва, че вече имала планове да ходи на гости на някой си. Разбирате ли, едва ли щях да имам против да иде където и да било, самото отношение много ме подразни обаче - все едно ме няма. Ами можеше поне да го обсъдим, да ми каже.. а тя " Нали довечера ще сме заедно, до тогава ще се прибера". Все едно изобщо не разбираше за какво става дума.
Имахме намерение да заживеем заедно.
Един път - спомням си сякаш беше вчера - се обади нейн приятел. Стар приятел от детството, с когото се познаваме добре. Обажда се с предложението, понеже щял да ходи в Истанбул с негови приятел и приятелка и имало едно свободно място да идела и тя, че на другото момиче да не и е скучно. Тя отказа под предлог, че няма паспорт. И повече думичка не обели. Аз се оцъклих насреща, как може, той добре знае, че е обвързана, защо си позволява тези своеволия. Нашата стои и дума не обелва. Реших да го подмина, щото иначе щях да я смачкам. И повече не сме говорили за това. - забравихме го. Мина се не мина 1 месец... щеше да излиза на кафе с приятелки. Обаждам и се да я чуя вечерта, да я питам как минало кафенцето и тя " Ми добре. Ония ми се обади да се видим, поканих го и него и после ни закара до вкъщи и сега е тук и си лафим с него и нашите на двора." Точка. ......
Хорица, вярвайте ми, ако някога съм губел почва под краката си това беше този момент. Направо почувствах, че излизам от кожата си. Такъв скандал и направих, какво прави той там, не помниш ли как ме накара да се чувствам, не искам да се виждаш с него повече. А тя " Ами той е в правото си момчето да кани който и където си поиска, ние сме приятели, между нас няма нищо." Идеше ми да я утрепа. Може би един месец и обяснявах, как съм се почувствал, защо не искам повече да се виждат. Не разбира това говедо. "Ние сме приятели" и това е. " Той може да се обажда на когото си поиска", "Той е Окей". Добре, значи аз не съм Окей. Не съм Окей с това, че някой си бай-хуй се обажда на приятелката ми и я кани на тридневна екскурзия в чужбина на свой разноски. Не, не бях Окей с това. Само че никой не ме разбра. Даже май и на никой не му пукаше как се чувствам.
Още една историйка :
Нейна приятелка на 18 години беше решила, че е крайно време да се раздели с девствеността. И го сподели с нас. Казвам и, че е по-добре да изчака да го направи с някого, към когото изпитва нещо, че не е хубаво да спи с някой шамшал просто ей така, че ще бъде разочарована и че ще съжалява. Казах й, питай нея ( моята приятелка, защото знаех, че е спала с 3-4 преди мен еи така на някакви купони) И нашата отговаря " Ами, аз не съжалявам". Аз отново се оцъклих, но нищо не казах, за да не я злепоставя. След това обаче имахме доста сериозен разговор. И тя почна "Ми то беше само секс", "Просто ми се правеше секс", " Аз не чувствах нищо към тях" . Егати... на мен по-скоро ми се искаше да е изпитвала нещо към тях. Не исках да повярвам, че моята приятелка би си легнала с някакъв боклук на някакъв купон. Не мислех, че е такава. Бях много, много разочарован. Тя искаше да живеем заедно, искаше да създадем семейство. Просто не можах да се справя с тези неща. Може и да се е правила на интересна, ама приятели, ние не сме на по 15 години. Не можах да го преглътна. Това заедно с оня подканвач. Разделихме се. Тя почна да ми реве, че нямало вече да се държи така и всякакви такива. Едва ли не ми облиза прахта под обувките. А ние сме се карали и друг път и сме се разделяли, тя ми е ревала и аз съм се връщал. Този път обаче и казах така " Ще се върна само ако идем на терапевт - психолог." Сам не можех да се справя с нея. Всичко мина уж добре, тя била разбрала всичко, вече щяла да бъде нов човек. И така 3 дни. Една нейна приятелка, на чието рамо ревала докато сме били скарани и кой знае какви майни ми е редила пред нея щеше да открива магазин. Мойта била поканена и аз барабар с нея. Питам я : "Аз канен ли съм?" - "Ми не" - " Защо не и каза, че искаш и аз да дойда, да те придружа" - "Ами беше ме срам, беше ми неудобно..." Е, отново изпаднах в смут. Нямах сили повече. Това беше краят. Не съжалявам за нищо. Направих всичко, което можах.
Благодаря, че ми отделихте време. Лек ден.
Ами честито... радвам се, че си се отървал от подобна връзка и съжалявам, че ти е отнела толкова много време и нерви. Но пък си се осъзнал най-накрая. Наистина няма за какво да съжаляваш, както каза - направил си каквото си могъл. Успех за напред и дано попаднеш на по-свястни момичета, за които ТИ ще бъдеш на първо място
Мисля, че нещата са безобидни а ти си прекалено ревнив. Вярвай й повече. Тя ако иска да те разкара ще го направи без да те пита.
ми ако се държала така , тва е правилното решение
ТИ СИ ЛЮБОВТА
ТИ СИ ГОРДОСТТА
В НАШИТЕ СЪРЦА
! ЛЕВСКИ СОФИЯ !
Благодаря ви. Не твърдя, че е това са някакви невероятно непреживими и непростими неща. Само обаче си представете, че ви се случва по 5 пъти на ден да се справяте с подобно отношение. Ще бъдете ли щастливи ? Няма ли да се запитате : "Кой е този човек, какви са неговите идеи, цели, нагласи и ценности ? Той/тя държи ли на мен?"
Или с други думи - количествените натрупвания водят до качествени изменения.
аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей такаПървоначално написано от dimitar_ak
Онзи приятел, с ексукрзията , бих го преживяла , май.
Не бих имала проблем с това тя да се е чукала с произволни .
Обаче да ме пренебрегва, да не се съобразява и да не ми обръща достатъчно внимание - била съм й шута .
И според мен добре си направил, аз изпитвам непоносимост към толкова социални хора, сигурно защото средата им ме изтощава ( свързвам я с лицемерие и рандом безсмислен спам, който трябва да се води ) .
Нека тя да си живее живота , нищо лошо няма , ама ти щом искаш сериозни работи - с нея явно няма как да стане.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Това което схванах от разказа е опит да я притежава. Момичето не го е подвело, не е отишло в Турция. А това че излиза без него или я канят някъде без него изобщо не е повод за драми. Само преди месец моята приятелка ходи с колежки в Гърция. Сега да полудея от ревност, че не ме е взела ли. Обади ми се няколко пъти да се уверя, че е добре и аз съм спокоен. Това да си с някого не означава да го заключиш. Авторът сам казва, че тя го е виждала като бъдещо семейство. Това малко ли му е?аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей така
PS: А да. Голяма грешка е да съдиш момиче, за това, което е правила преди теб. Ти преди нея надали си бил в манастир.
Радвам се, че срещнах разбиране и ви благодаря, че споделяте.
Хубаво е да има някой, който да ти покаже и друга гледна точка.
Известно ми е, че ние се въртяхме в омагьосан кръг. Известно ми е, че не си затварям очите пред несправедливостите, особено когато съм засеган лично. Моля имайтe предвид, че човек когато е влюбен е подвластен на емоции, на които иначе не би се поддал. Допускал съм грешки, викал съм и съм ругал. Показвал съм, че не съм и няма да толерирам подобно отношение, защото най-малкото имам поне бегла представа какво искам и какво би ме направило щастлив. Имам самочувствие дори и да нямам 500 приятели във Фейсбук, който всеки ден да ми казват колко съм готин. Разчитам на собствената си преценка. До онзи ден. Бил съм на 15. Бил съм и на 20. И аз съм използвал практиката на безразборен сексуален избор. Не ме засегна, че го е правила. Засегна ме, че все още го смята за ОК. И то не заради друго, а защото си я представях като майка на децата ми (надявам се да не драматизирам излишно). Не знаех как да постъпя - тя не е дете. Не върви да обясняваш на човек, че живее живота си погрешно. Всеки си има глава на раменете - съгласен съм. За мен тя би трябвало да е надраснала тези щуротии. Всеки допуска грешки, важното е да не се повтарят. А за да остане човек с впечатление, че не би повторила грешката си, най-малко трябва да покаже своята негативна оценка за нея. Да каже "Да сгреших. Бях млада, имах нужда да се почувствам харесвана и желана. Сега вече знам, че това не е начина." Точка по въпроса. Повече никога не бих го обсъждал. Но тя показа особена дързост с отговора си. И особена глупост. Не ми се иска да живея с такъв човек.
До dimitar_ak:
Не си ме разбрал. Не исках да я притежавам. Исках внимание, исках да мога да съм сигурен в нейната преценка за това кое е добро или лошо, кое е ОК и кое не е. Знам, че това са субективни неща, именно за това много връзки се скапват - двамата мислят различно. Но и това е единственият начин да имаш ДОВЕРИЕ. Сигурен съм, че ти го получаваш от твоята приятелка и се радвам за теб. Това е причината да и имаш доверие, да разчиташ на нейната преценка, дори и когато теб те няма. А какво щеше да бъде, ако беше иначе ? Помисли.
Абсолютно съм съгласна!Това което схванах от разказа е опит да я притежава. Момичето не го е подвело, не е отишло в Турция. А това че излиза без него или я канят някъде без него изобщо не е повод за драми. Само преди месец моята приятелка ходи с колежки в Гърция. Сега да полудея от ревност, че не ме е взела ли. Обади ми се няколко пъти да се уверя, че е добре и аз съм спокоен. Това да си с някого не означава да го заключиш. Авторът сам казва, че тя го е виждала като бъдещо семейство. Това малко ли му е?аре да обясниш защо нещата са безобидни и ревността му е големият проблем. просто ей така
PS: А да. Голяма грешка е да съдиш момиче, за това, което е правила преди теб. Ти преди нея надали си бил в манастир.
· Научи се да слушаш, защото понякога шанса чука много тихо на вратата.
^Има хора и до 30 години мислят още по същия начин.Аз съм на 22 години и смятам че още ми е рано за сериозно обвързване,семейство и т.н.С бившата ми беше нещо такова, само че мене ме викаха навсякъде, а аз я пренебрегвах.И в крайна сметка приказките за това как на 24-25 сме щели да се оженим ме плашеха, така че може и тя да се е стреснала малко или много ( все пак това е голяма крачка ).
"По - добре 10 години да живея като цар, отколкото цял живот като мишка" - Жоро Илиев
Всеки има право да живее, както намери за добре. Лошо е, когато подвеждаш човек, че и ти искаш това, което и той, а всъщност да искаш друго. Кофти е за другия, жалко е за теб. Тя не веднъж ме е подвеждала. Дори в самото начало, когато за година не успя да си обърне езика и да каже "Искам те само за мен". Не го направи и когато след тези разправии тя сама каза "Ще бъдеш най-щастливия човек на света". Не знам дали това е бил начина да го направи, но се оказа меко казано неудачен. Ами да си беше казала хайванчето " Живее ми се, искам купон, искам да се виждам с хора, искам да живея неангажиращо". Ми добре, прав и път. Обаче аз исках друго, нещо което тя явно не е имала намерение да ми осигури, а твърдеше обратното. Жалко за такива хора. Не може да се надява на моето уважение и доверие. Просто не виждам дори и сламка, на която като удавник да се хвана.
Не съм прочел засега всички мнения в темата. Ще го направя по-късно. Засега прочетох само първият ти пост и мога да кажа едно нещо. И ти нямаш по-малка вина от нея за раздялата ти дори може да се каже че може и да е по голяма. Тя не ти споделя и не обсъжда с теб. Ами доверието се печели бавно и постепенно. Не става така до вчера само се бодвахме пък днес ще сме си приятели ще си споделяме всичко и ще се напаснем за 24 часа един към друг. По това, което чета ти си от тия мъже, които имат желания да са като залепени за гаджето си и не му остават да диша. Ами приеми че си има и приятели и не може 24/7 да е залепена за теб, да зарязва приятелите си, който ти и кажеш и да е винаги безгласна буква съгласна на 100% с твоето мнение, защото иначе щяло да има последстревия. Никакво доверие и нямаш и ти. И понеже сте били приятели с привилегии (голяма глупост поне според мисленето ми сега) ти смяташ че всеки мъж ще и става приятел с привилегии.Има и просто приятели Ами имай и повече доверие и малко повече рискувай. Прави компромиси, а не само с теб да се правят.Остави я да диша малко, защото да е Обвързана не значи да е Завързана. И последно нейна грешка е че след като си я резнал изобщо се унижава и ти търчи по гъза. Груба грешка за нея, защото много хора след като започнат да им тичат по гъза започват да се мислят за богоизбрани и богопомазани.
this. Малчото е права.
Le rhum au mambo.
До Niakoitam
Здравей, благодаря за мнението. Всеки човек иска нещо. Един иска едно, друг - друго. Не отричам, че ми харесва близостта до партньора ми. Да, искам да сме като дупе и гащи. Харесва ми да сме интимни както физически, така и емоционално. Ако на нея обаче това не и се е нравело - ами кажи го,бе,джанъм. А не да ме прави на будала. Защото аз имах ясни очаквания, а тя ме разочароваше непрестанно и постоянно. Не го одобрявам. Явно е искала да е с мен. Е, добре, аз съм такъв. Ако не и е харесвало - имала е избор. Аз обаче нямах. Тя все ми обещаваше, че ще стане на моето. Това е подмолно. Човек трябва да има кураж. Да има "топки", за да заяви ако не на целия свят, то поне на най-близкия си човек какво иска и за какво мечтае. Ако не - жалко. Хубаво е да имаш поне малко смелост и самочувствие, за да бъдеш себе си. Знам, че от всяко дърво свирка не става. Знам, че и от Мис и Мистър Вселена, колкото и да са готини поотделно, може би няма да излезе двойка. Не всеки ключ влиза във всяка ключалка и вина няма нито ключа, нито ключалката. Но човек трябва да бъде достоен, иначе все ще се лута и една ли ще намери себе си.
Изчетох ти всичките мнения в темата и донякъде те разбирам. Просто си имал големи очаквания, което те е довело до разочарование. Поне е била честна с теб... доста често жените лъжат за бройката, като я делят на 4. Еб'ат се като животни повечето, ама не си признават, за да не ги помислят за ку'рви.
Прекалено на сериозно си я взел и си решил, че тя ще е жената. Да си беше живял живота с по-малко ревност. Като видиш, че нещо не е наред оттегляш сериозните си намерения и започваш да я възприемаш като временен секс обект, с който си запълваш времето и ти отменя чекията, или пък я зарязваш. НЯМА КАК да насилваш нещата, а със скандали нищо няма да стане.
Да намериш перфектната жена, която отговаря на твоите съзнателни и подсъзнателни критерии за съпруга или сериозна приятелка хич не е лесна работа. Съвсем друга е темата дали тя изобщо ще те обича.
Толкова е лесно да се запознаеш, излизаш и спиш с някоя. Истинският тарикатлък е напасването и доверието. Там е истинската игра и предизвикателство. Химията. Когато търсиш нещо конкретно и не го намираш в сегашната приятелка, просто продължаваш напред без излишни драми.
Temet Nosce
벨야카
Човече имаш късмета , че си се разделил с нея навреме! Според мен НЕ ТЕ ЗАСЛУЖАВА!!!
Не че не го заслужава. Защо да не го заслужава? Просто тя не е била на неговата вълна.Тя е искала да си живее , а той по-сериозни неща. Никой няма вина.Просто несъвпадение на инетересите, мислите и чувствата (може би). Никой не е по-малко важен от другия , само защото още му се живее. Единственото, за което е виновна е тва,че не е казала точно и ясно - " На мен ми се живее, искам да съм сред хора, сред приятелите си.Трудно ми е да се съобразявам с теб постоянно"". Примерно : )
Точно така. Трябваше да намери начин да направи нещо подобно на това, което казва anonimchetou. И аз съм бил луда глава. Само си представям на онези години, ако някоя се беше опитала да ме озапти. Но сега тя твърди, че иска същото, което и аз. Което предполага, че очакванията ми се споделят и от нея. Това, което ме засегна, беше че думите и делата й бяха диаметрално противоположни. Това насаждаше ненавист и оскърбление, може би дори омраза у мен. Според мен човек трябва да има достатъчно кураж, за да пожелае това, което му се иска. Аз нямаше как да прочета мислите й, а дори и когато те прозираха, и съм я питал многократно, тя е отричала, че и се "живее". Може би сме искали едно и също, но всеки си го е представял по своему. Майната му, все пак е по-добре така, защото сега и двамата имаме шанс да открием Човекът.
Използвам случая да ви кажа, хора, говорете с партньорите си. Иначе рискувате да живеете в едно споделено нещастие както аз. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.
Ами приеми че има и по нерешителни хора на този свят. Добре си направил че сте скъсали щом не си пасвате. Само сега да не вземете да се съберете и разделите още 1000пъти. Доказал си и и още веднъж че е била права за себе си за едно. Ти ще си и за по кратко време от приятелите и. Добре че не ги е зарязала заради теб, защото е много гадно, когато отделиш един човек от приятелското му обкръжение, а когато остане само с теб и си загуби обкръжението да се възползваш от това че човека не иска да остане сам, защото му е трудно да се върне към старото си обкръжение. Примери за това около мен бол. Компанията на братовчед ми се разпадна именно заради такова нещо. Само където в една част от случаите двойките вече са бивши двойки.Дори и аз се чувствам пряко засегнат от такива действия. Писах си с едно момиче три години. Бяхме от различни градове и никога не сме се виждали. Беше сама. След няколко месеца след като започнахме да си пишем тръгна с един. Е, тя беше от по-силните характери и като нещо беше решил да и дава някакакви ултиматуми за нещо му би шута. Някой друг месец след това тръгна с друг. Две години и нещо ходеха докато един ден не видял писмо от мен и започнал с разпитите (каза ми го уж весело).Писанията уредяха и постепенно изобщо спряха от нейна страна.Намерих я, постарах се и успяхме да си разменим още някоя и друга реплика.Имам и скайп и Facebook, но въпреки моите усилия година и нещо пък и повече сигурно рядко сме си казали и дума. А се притесняваше и да ме добави, защото "незнам дали пощата и Facebook са само мои"
Друг случай. Започнахме да си пишем с едно момиче, с което се запознахме във Facebook, докато беше разделена с гаджето си, след спор и след като видя че и допадам как мисля тя ми писа в чата.Явно търсеше опората, която нейният възлюбен не и даваше когато си мааше оная работа с друга.Започнаха едни писания, едни харесвания и т.н. докато нейният не реши че ще тръгват пак.Около половин година след това се регистрира във Facebook и можеш ли да се сетиш какво стана. Видял че съм по деен в харесвания и такива работи и започнал да я разпитва.Вече всячески се опитвам да я задържа при положение че даже и работи на две места. От различни градове сме и даже и не сме се виждали, но тъй като много ми прилича на мен знам пред каква дилема е поставена. Лошото е че започва да изгражда стени убеждавайки хората та дори и мен колко е щастлива въпреки че през дупките на тези стени понякога прозира че заблуждава дори и себе.Малко остро реагирах към твоя пост, но с тези ултиматуми, които се опитваш да наложиш ми заприлича малко на нейният. И един ултиматум от който направо ми се повдига и ме е срам че съм от един пол с подобни хора: "Аз ако намеря по хубава може и да тръгна с нея за да не остана сам, но ти ако тръгнеш с някой друг няма да те поздравя дори на улицата като те видя" И това го казва човек, който я е зарязвал три пъти заради други. Ако питаш какво ми е отношението към нея...приятелско, искам да и помогна да се измъкне и да харесва ми и като нещо повече само дето в момента е обвързана пък и има и други пречки главно това че първо трябва да си помогна на мен, защото и аз не съм цъфнал и завързал. Така че има и други гледни точки. Такаче в дилемата гаджето и приятелите като чели по верни могат да бъдат приятелите и ти си и го доказал още веднъж. По добрият вариант е гаджето да ти е и най-добър приятел, но това не става от днес за утре и определено няма да стана като се опитваш всячески и отделяш с всички способи гаджето си от приятелите му.Доверието се печели бавно и трудно. Не става с: "От днес искам да ми имаш пълно и безрезервно доверие". Ако е решила да ти изневери с някой ще го направи пък ако щеш и в кибритена кутийка да я завреш даже вероятността да го направи ще е още по-голяма.Имах една по палава съученичка. Държа я гаджето и на каишка, държа я и какво накрая би му шута, защото искала малко свобода. Такаче добре си направил че сте се разделили. Щом смяташ че не си пасвате няма смисъл никой да мъчи другият. Ще има наранени. Ами с времето минава всичко, стига постоянно да не се дават нови и нови надежди на човека отсреща.
Има един принцип обаче, който явно ти е убегнал, а именно кое е причина и кое следствие. Това, което си написал е донякъде вярно, само с една подробност. Причината да я оставя беше прекалената отдаденост към приятелите и (приятели е силно казано, по-скоро хора, които я подкрепяха в нейните повърхностни и несериозни действия и мисли) и мижавият интерес към мен и моите чувства, а не че аз така или иначе съм щял да я оставя и добре, че не била заложила на куция кон. Според мен приятел се нарича човек, който ти желае доброто и никога не би те поставил в ситуация на конфликт, още по-малко с човека, когото обичаш (уж). Не съм сигурен, че те интересува моето мнение за момичетата, за които сподели. Понеже си го написал така и така, а и е в унисон с темата, ще си позволя да се изкажа. Аз също смятам, че когато човек е обвързан, трябва малко или много да поизостави приятелствата си с другите, тъй като особено представителите на противоположния пол силно дразнят половинката (ако някой не е съгласен, нека ме опровергае). Това, което момичето е сторило било то по собствено желание или под нечие ръководство според мен е съвсем нормално, дори желателно, за да има мир и хармония между партньорите. Сега не ми се иска да навлизам в една доста по-обширна тема за приятелството между мъжа и жената особено под 50-годишна възраст, но аз лично бих се радвал да бъда с такова момиче, за което съм на първо място и всички други и друго са след мен. Силното желание на човек да бъде приятел с всички, в крайна сметка го прави по-скоро неприятен на всички. Всеки трябва да има свои приоритети, да знае на чие мнение и одобрение държи най-много. Става дума за компромиси. Не може да угодиш на всички. Рано или късно приятелите и любимия/та започват да се борят за едно и също внимание - твоето. Ако приемем, че то е някаква константа, то едната страна винаги ще бъде ощетена, особено ако попаднеш на човек (като мен), който не се задоволява с трохички обич и внимание. Въпрос на лична преценка е, коя да бъде тази страна. Малко разводних. С по-прости думи - избирайки да угажда на своите "приятели", тя пренебрегваше мен ( пример е момчето с поканата за Турция). Да не говорим, че тя можеше да изрази възмущение от неговата постъпка само пред мен, на четири очи, не беше необходимо да прекъсва всякакви отношения с него. Но да, вече нищо не можеше да бъде същото. Техните отношения можеха да бъдат само дипломатически - здрасти-как си- чао. Аз вече гледах на него с други очи. С още по-прости думи - човек трябва да се научи да избира. В крайна сметка между детството и зрелостта, разликата е точно това - да можеш да правиш избор и да можеш да понесеш отговорността за него.
+1
Както казах се различавате така че добре си постъпил че си сложил край, но като че ли и за двама ви ще е най-добре да е истинският край, защото съм напълно съгласен че по-добре ужасен край отколкото ужас без край.
Всъщност може пък и нищо да не ми е убегнало,знае ли човек. Просто съм избрал малко по друг ъгъл на гледна точка.Причината да я оставиш СЕГА е била прекалената отдаденост към приятелите и. След време може да е,защото си купува много грозни дрехи например, след това за друго и така се стига до момента: Ако не ми изпълняваш всичките желания си хващай пътя.Същото като в Господари на Ефира вчера ако го гледа този репортаж за папките. Репортерите искат шефката да си понесе последствията че папките могат много лесно да се вземат, защото били на много достъпно място, а тя пък иска човекът дето ги е взел да бъде съден че го е направил и тях че били съучастници. Същата работа се получава и при теб. И какво излиза. Така и така един ден като ти стане безинтересна ще си намериш повод да и биеш шута, колкото по късно толкова по-гадно, а прителите...ами има много и чрез едните ще си намира и други.Отделно щом казваш че приятелите и я подкрепяли в нейните повърхностни и несериозни действие и мисли значи я мислиш за повърхностна и несериозна. Какво правиш с такъв човек?
Ти изказваш своята гледна точка тук и повечето започват А-у колко си прав, не те заслужава,зарежи я тая. Само че съм много проценти сигурен че ако тя беше написла своята гледна точка, а не ти реакцията щеше да е отново същата само че отправена не към нея,а към теб.Може да разгледаш темите ако искаш.Аз например никога не бях казвал лоша дума за гаджето на първото момиче, а за на второто не мога да се похваля че съм казал и една добра дума, но кой както си го е заслужил.Иначе и аз обичам да ми обръщат повече внимание, но пак повтарям мисля си че Обвързан и Завързан са две съвсем, съвсем различни неща.Иначе имам и приятелки с половинки, които предимно те ме търсят да си разговаряме.И първото място си се извоюва пък и всичко зависи от разбиранията на момичето срещу теб.И аз го искам това.Относно на чие мнение ще държи най-много човек попринцип най-правилно би било да е на своето.
А ето това пък изобщо не можах да го разбера.Обадило и се някакво момче да ходят в Турция. Тя разбира се дипломатично отказала и дай да търсим под мухата слон и да правим големите трагедии защо 3 седмици след това не го е дискутирала с мен и лицемерно не се е възмущавала защо я бил поканил, как не го е било срам като знаел че тя била обвързана. Какъв е изобщо смисъла? Отказала и толкова. Сега отчети и словоизлиания ли да ти прави. Не и се обсъжда и толкова. Дори и да беше приела...ами нито сте женени, нито деца имате. Ако си реши да те прави на глупак точката и готово. Докато не се стигне до минимум обарвания какво лошо се е случило. Драматизация и яко филми.И какво е това. На мен не ми е приятен този човек значи и на теб не трябва да ти е приятен. Та това си е един вид голямо изнудване,изнудване възползвайки се от любовта на отсрещният. Понякога ми се ще да оставя второто момиче, за което споменах, да се оправя. И без това се познаваме само по интернет, но често ме хваща ядът и имам желанието да се боря до последно, докато виждам че има даже и минимален интерес към мен въпреки страха от реакцията на гаджето и.И така. Всеки с разбиранията си. Имах и имам де нищо че съм завършил вече една съученичка-мило и властно момиче.Тя ходи на разни места с гаджето си, но ходи и без него. На сбирките на класа или випуска, който стават веднъж или два пъти годишно изключено. Казала му е: "Ти няма да идваш с мен". Вече си знае. Печено момче, много и помага и на нея и на техните, позаваме се всички с него, даже и ме е защитавал, но той на наша сбирка, ако някога е дошъл то е било накрая за да я вземе евентуално. Веднъж бях и с двамата и други от моя клас. Ами аз съм си по стеснителен. Много неудобно ми стана като аз седях до гаджето,а тя застана сложи си ръцете на рамената ми и започна да танцува около мен. Не че ще ми каже нещо както казах той е печен и такива работи не го притесняват. Иначе като сме били на купони сме танцували (после се поотпуснах), много обича да се снима и да се прегръща и се снима с почти всяко момче прегърната. Дори и една година с един съученик дето я целуна по бузата. Но не вярвам да е крила тези снимки от гаджето си. И на Подаръци сме си играли разбирай не да се пипнем по лакътя. По освободена е просто някакси атмосферата. Въпреки че съм по стеснителен на такива сбирка винаги съм от първите момчета на дансинга. И то благодарение основно на това момиче и една друга съученичка дето вече е женена и има дете. Представяш ли си колко по-различно щеше да е иначе.Брат ми ми е разправял за една съкурсничка, дето все била във вихъра на танца как веднъж дошла с гаджето си и цяла вечер си разглеждала телефона. А това дето го казваш че искаш да живееш като възрастен вече и трябвало да ти каже че искала да купонясва. Да бе те и на брат ми два съкурстника се сгодиха и уж били вече над тези неща, така били казали, но казва че като се изпуснели не мислели изобщо така. Впрочем незнам защо изобщо ги говоря тези неща. Мисля си че в една връзка трябва да има компромиси и доверие. Щом ги няма....логичният край е този, който е станал между вас и според моите разбирания тръгване и разделяне повече от два пъти си е чиста клизма (извинявам се за групата дума).А твоята може и вече дори без да е осъзнала да те е приема само като приятеля, който отвреме навреме я оправя. Щом се е съгласила да бъдете приятели с привилегии значи те е харесвала. Аз си мисля че такова животно като приятели с привилегии не съществува. Просто на единият или и на двамата не им стиска нещо.И когато вече и двата сте решили че ви стиска ето го и резултатът. Няма приятелство, има само секс. Стари навици трудно се изкореняват.
Не съм убеден, че разбрах тезата ти. Аз никога не съм дори и помислил, че тя е трябвало да бъде лицемерна с мен. Аз съм искал тя наистина да го мисли. Човекът, когото ще обичам, би реагирал така и то искрено. Това, което ми хареса в написаното от теб е, че доколкото те разбрах, според теб човек или приема другия такъв, какъвто е, или трябва да се разделят. Такова нещо като да промениш само онова в него, което не ти харесва, не съществува. Човек е интегрирано цяло от тяло и дух и нито една частица от него не може да бъде променена без да се наруши цялостта на личността. Ако това си искал да кажеш - наздраве. На мен ми отне месеци, за да го осъзная. Тя темата май във форум "Философия" ще я преместят накраяКакто и да е. Между другото знаеш, ли какво си помислих преди малко... освен, че ако се видим на ракия ще падне голямо разтягане на локуми.
Днес си мислех за това, което каза. Може би, ако тя беше написала историята, както изглежда тя от нейната камбанария, сигурно щеше да спечели съчувствието, което някои форумци ми отдадоха, за което им благодаря. Явно и двете страни са донякъде прави... всеки обаче само за себе си. Все пак аз се чувствам облекчен, че споделих. Имах огромна нужда от подкрепа, било то и от хора, които не познавам.
Честно да си призная, много ми хареса, че някои застанаха толкова категорично на моя страна. За съжаление в реалния живот нямам приятели, които да го направят. Това беше оставило в мен колебание - нещо което рядко съм изпитвал. Сега вече не се колебая. Знам, че съм постъпил, ако не правилно, то поне по най-добрия възможен начин. Благодаря ви. Чувствам се добре.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
