Цитирай Първоначално написано от JungleJaguar
Но смисъла в живота всеки сам трябва да си го намери.Аз примерно мисля,че щастието и здравето са на първо място,както ценностната с-ма и добротата.Разбери кое те прави щастлива и майната му на обществото-това е цената на трънливият и тежък път-дали да си от стадото,или да проявиш характер и сам да тръгнеш по трънливият път и да си носиш кръста.
И самоубийството е че не оценяш живота си.Не е никакво решение на нищо.
Понякога малките неща са най-ценните и истинските и могат да направят човек щастлив.Но и най-често пропускаме малките неща в живота.
Намери и прави това,което те прави щастлива,а не това,което обществото ти нарежда какво,защо и как трябва.Иначе има хора,които просто не мислят за нищо и са щастливи,защото казват,че в противен случай биха полудели,ако мислят като обществото.И самотата,от която всички бягат е хубаво нещо,ако знаеш как да я използваш.Всеки има нужда да остане сам със себе си и мислите си понякога.
Това е идеята , при мен всичко това липсва .
Нямам ценностна система .
За теб има доброта, за мен има хора с комплекси за малоценност които се маскират зад тази дума.
Не съм казала , че не съм щастлива, точно обратното - често съм в един покой .
Просто всичко е толкова незначително , както и животът ми , какво да му ценя . Чувствам се като част от природата . Но вече ми е и неестествено , много при това , когато се вкарам вътре .
Това което се нарича любов, състрадание , добро , лошо , егоизъм , алтруизъм , за мен е равно и е инстинкти .
Семейството ми не, че ме обича , и не, че те се обичат. Просто им е наложено да се държат така , а и те имат всички изгода. Аз съм окей с това. Окей съм с това да стоя с тях по празниците .
Просто вече ми е трудно да играя и обич , и желание да си ида там .


Тъкмо цялото вкарване на смисъл и заблуди ми е :> , не знам как да го опиша .
Просто не го правя .


Просто ми е безумно малоумно когато някой започва да говори за любов, ценности , да определя и категоризира нещо , да изказва мнение, при положение , че всичко това е чуждо , и след това като аз замълча , съответно на човека отсреща му става странно .

Имах , да речем, флирт с един инженер. През цялото време слушах за това той какво прави, какво ще прави , какво иска, какво мисли и т.н. Принципно това, което правя в крайна сметка е да слушам и след това да правя анализ .
Обаче мълчах през цялото време .
Какво да му обяснявам, не го интересува така или иначе аз какво ще правя.
Идеята беше да се правя на аутгоинг, интересна, загадъчна , бла бла , на човека му се играеше.

На мен , обаче, не ми се заниваше .
Беше кофти в леглото и не си заслужаваше тъй или иначе.

Много добре се чувствам на работа , там поне говоря това, което се очаква , и никой не изисква от теб да имаш някакво друго отношение .

Малко ми е трудно да го обясня.

Просто ми е все едно дали някой ще избие семейството ми .
Или какво правят те, равнодушно ми е.
Преди бях изключително състрадателна, сега и това си би шута .
Все ми е едно каквото и да се случва.
Кофтито е , че започва да ми е и все едно как някой се отнася с мен, стига да не ми причинява физическо насилие.
При нужда бих убила човек без да ми мигне окото .
Даже и да няма нужда, ако ми стане забавно сигурно бих бутнала някой през 20тия етажа за лолз.

Защо още не съм го направила ?
Както поясних, още разчиствам главата си .

Но предполагам, че още дълги години ще си живея мирно и тихо и ще се наслаждавам на процеса дишане .