Незнам в каква среда живееш,но ценностна с-ма се изгражда трудно.Трябва да минеш през доста лайна,за да отсееш важните неща в живота и да научиш някой тежки уроци.Това е израстване.

Иначе и аз спазвам добрия тон и се държа нормално с хора,които са ми направили доста лайна,минава ми бързо и пак се държа нормално с тях,но съм доста злопаметен и не забравям.Никога.Но не показвам слабост и се държа нормално,дори и с хора,които не искам дори да ги погледна,но ги гледам и се държа ок.Нали знаеш,че хората имат 2 лица-собственото си и друго за пред хората.Да разбирам ли,че и ти правиш това-не се показваш това,което си ти,а това,което другите очакват и те карат да си.
Хората не са такива,каквито искаме да бъдат.Хората са такива,каквито са.
Но както знаем не всеки мисли така.И оттам идват проблемите-наложено е да изглеждаш,да говориш и да се държиш по даден начин,но това не си ти.И как няма да се измориш от това?

А това за семейството-и аз имах момент в живота,в който страшно мразих баща си и бях готов за крайности и не ми пукаше даже и да беше умрял.Ама грам.Но ми мина,погледнах първо в себе си и грешките си,а не неговите,направих първата крачка и сега сме в отлични отношения.Но това са периоди някакви и минават.

А за убиването на човек за кеф-толкова ли няма други неща,които да ти правят кеф?Вникни в себе си,остани сама и виж какво искаш,а не какво се иска от теб?

Незнам,но ми звучиш като изморена, отчаяна и неразбрана.Всеки има такива моменти,но само напред и толкова.

От друга страна пък те виждам като човек,който не е от стадото и затова хората те смятат за странна.
Добре,мечти и цели нямаш ли?
Кое те радва?
Прави това,което те радва теб.Но има и друго-много малко са тези,които живеят живота,който искат.Повечето живеят заради другите хора.

И не всичко е незначително,най-малко пък живота ,без значение какъв е.И като си щастлива не си ли радостна?Знаеш ли колко малко хора могат да се нарекат щастливи?