Първо за инстинктите, пък после ще се опитам и за апатията да кажа нещо.

Животинското у нас в много отношения се е запазило непроменено. Имаме инстинкти и са сходни с тези на фауната. Но мозъкът ни не винаги действа на принципът стимул-реакция, а вкарваме посредата и една пауза за размисъл.

Когато говорим за любов, състрадание, добро и лошо, всъщност засягаме теми, при които не всичко опира до инстинкти и затова са толкова важни. Привличането си отива с времето, състраданието - също. Разбиранията ни за добро и лошо понякога се променят, в зависимост от желанията на Аза. Ако вкараме в уравнението и други хора, нещата се променят.
Да отмине привличането, но да си запазите съюза на доверие, да привикнете един към друг и да градите заедно, въпреки липсата на първичните страсти, е съвсем друго нещо. Ако човекът споделя интересите ти, уважавате различията, мненията, постиженията си, тогава можем да си говорим за любов, която е много по-различна и хубава. Защо? Защото животинската ти сексуалност се обажда всеки ден, към всякакви хора и когато вече натрупаш повече опит, почти няма да те вълнува. Все пак те е занимавала цял живот. И вече като си я задоволила, остава другото. То вече е на съвсем съзнателно ниво, а не просто следване на органичните ти нужди.

Състраданието е форма на разбиране, а ние имаме нужда от такова. И ти нямаше да пуснеш тази тема, търсейки сродна душа, ако нямаше нужда от това. Предпочитам думата съчувствие, защото не е нужно да се ограничаваме само до отрицателните емоции. Съчувствието задоволява нуждата ни да сме социални. А понякога е много трудно да разбереш човека срещу теб. Ако не използваш мисловната си дейност и разчиташ на рефлексите си, може да не успееш да усетиш чуждите терзания/радости. А ако намесим любовта, може да ти се прииска да го направиш. Може и да не ти се.

Добро и лошо са неща, които ги определяме с причина.
Първо, всеки има свои разбирания за тях, затова се стремим да намерим истинската им форма. Не лъжи, не кради, не убивай... Истината е, че наистина не бива да ги приемаме за даденост. Ако наистина са универсалните отправни точки, няма да е проблем да се запитаме, наистина ли е така и ако са, да стигнем сами до извода, че са. Това е много важно, защото:
Второ, в един момент смятаме нещо за добро, в друг - разсъждаваме по съвсем обратния начин. Тук намесваме емоции, преживявания и затова ни се изменя мнението. Когато си начертал предварително принципите си - в моменти на раздвоение можеш да се запиташ, когато преди си мислел по друг начин, дали не си съобразил и още нещо. Това са ценностите и ако са стабилни, ще успеят да те опътят и в моментите на колебание. А може и да ги промениш.

Всичко това го правим, за да се откъснем от примитивното у себе си и да направим следващата крачка. Просто защото нещо е закодирано у нас, не значи, че е правилно. Както поставяме под въпрос вече установените добродетели и социални правила, така трябва да поставяме под въпрос и инстинктите си - дали са адекватни в днешно време и дали не трябва да се преборим с някои от тях.


В този ред на мисли, да се подчиняваш безусловно на обществото и неговите очаквания не е правилно дотолкова, доколкото не е правилно и да му се противопоставяш всячески. Имаш своите критерии за добро и лошо, пречупи обществото през призмата си и избери сама.




За апатията:

Не съм толкова заблуден, че да отсека "Това и това е смисълът на живота." Но със сигурност мога да кажа, че щастието е сред главните заподозряни.

Какъвто и човек да си, търсиш щастието. Може би повече, отколкото ти се струва. Това е така, защото не си щастлив само тогава, когато постигнеш нещо. Щастлив си и тогава, когато си по пътя към успеха. Много хора изпитват първото рядко и са щастливи през по-голямата част от живота си именно по втория начин.

Казвам това, защото ако не се приближаваш към целите си, изпадаш в депресия и апатия. Защо? Депресията - логично, нямаш нужните условия, за да си щастлив. Поне не във важните аспекти. А решението се явява под формата на апатия. Натрупват с е неща, които подбуждат негативни емоции у теб - събития, личности - спънките по пътя ти. Според мен, когато не успяваш начин да ги преодолееш, нуждата да откриеш щастието отново става много голяма и поради невъзможността да го направиш, търсиш другото решение. Да се пригодиш към състоянието на липса на щастие. Да не ти пука и да не намираш смисъла на нещата, означава да не гониш нищо, което ти решава проблемъа с пътя, просто спираш на едно място. На мен обаче ми е трудно да го нарека това истинско решение.


В такива моменти смятам, че трябва да потърсиш онова, което ти липсва в момента - чрез промяна. Опитваш отново от силните емоции, и тогава - ако отново смяташ, че няма смисъл от тях - не ги търси повече. Въпросът е, че щом хората разбират под забавление - флирт/екстремни спортове/чалга дискотеки, не значи, че това е нещото, от което имаш нужда в момента.


Това ми е становището и се надявам да ти помогна по някакъв начин. Според мен трябва да се промениш, но важно е ти какво смяташ. Предлагам ти да потърсиш другия път още веднъж и тогава да вземеш кардиналното си решение.


Между другото, моите душевни отдушници са рок музиката, спорта, писането на разкази/есета, флиртът, новите преживявания, науката с която се занимавам, приятелите и сбирките с тях, билиярда.



ПС: Още нещо, за приятните емоции. Заниманията, в които не сме добри, може да ни харесват, а може и да не ни, но е много малък шансът, ако сме добри в нещо, да не ни носи радост.

ПС2: Разсъжденията са предимно мои, но са предимно върху някои синтезирани разсъждения от един университетски учебник по Психология на човека.