Ако си тръгна, ще ми отвориш ли вратата?
Ще ми простиш ли всичко на изпроводяк?
Ще ме целунеш ли последно по косата?
Ще ме прокълнеш ли да се влюбя пак?

Ще го научиш ли, че пия кафето си черно?
Или че обичам да хапвам грозде със хляб?
Че не се научих да шофирам уверено?
Или че най-много от змии ме е страх?

Ще му кажеш ли всичко за мен?
Ще го научиш ли да бъде добър?
Да ме прегръща след работния ден
и да ме буди, когато викам насън?

Ще му покажеш ли как към мене да тича?
И как да се влюбва във мене през ден?
Едва тогава всичко би имало смисъл -
научи го най-вече да прилича на теб.