извинете но просто няма с кого да споделя а ми е ужасно трудно, ако на някого не му харесва просто да не пиша, аз искам само да споделя нищо друго.
Бахти писна ми вече от всичко и всички. Писна ми, неща да виждам никого искам само да си взема изпитите да се затворя в къщи и цяло лято да си скучая и да си разхождам кученцето. Бахти тъпия живот сега на тати ще му правят още една операция, страх го е и плаче ;( много ми е тъжно и няма с кого да говоря, най-добрата ми приятелка (поне така мисля) се лигави и само газва: еми уруд. Това не ме успокоява. Нямаме пари трябва да ходя като циганка, нямах достатъчно пари да купя на една приятелка хубав подарък. Мразя се мразя живота си, на никого не му пука за мене, как съм, какво ми е, добре ли съм, не никого! Искам дядо ;( , искам да го видя пак, пак да ми се кара и да ме води на сладкарница. Искам тати да се оправи да е добре и да не стане така както с дядо. На никого не му пука за мен, защо изобщо съм се родила и без това никой не го е грижа за мен, и без това тати не ме е искал. По-добре да ида при дядо там няма да липсвам на никого и ще съм си с него завинаги. Поне ще се спася от този кошмарен живот. Сега разбрах че нямам дори и приятели. Само Айда (кучето ми) ми остана, поне баба още ме обича и я е грижа за мен дори и да ми се кара, не искам да загубя и нея. Тя и дядо ме отгледаха даваха ми всичко което искам и от което се нуждая, но явно не заслужавам щастие, не заслужавам някой който да ме обича. Това е живота-скапан и несправедлив-майка алкохоличка,брат егоист,който не го интересувам, приятелки който сякаш само ми се правят на такива, защо на всеки който значи нещо за мен му се случва нещо лошо?! Дадо почина, и бащами май и той има рак, майка ми се напива почти всеки ден и е съсипана заради дядо (той й е баща) остана ми само баба и всички ме използват, не трябва да съм толкова доверчива...ето просто няма и капка щастие, това е моят скапан живот!