Отговор в тема
извинете но просто няма с кого да споделя а ми е ужасно трудно, ако на някого не му харесва просто да не пиша, аз искам само да споделя нищо друго.
Бахти писна ми вече от всичко и всички. Писна ми, неща да виждам никого искам само да си взема изпитите да се затворя в къщи и цяло лято да си скучая и да си разхождам кученцето. Бахти тъпия живот сега на тати ще му правят още една операция, страх го е и плаче ;( много ми е тъжно и няма с кого да говоря, най-добрата ми приятелка (поне така мисля) се лигави и само газва: еми уруд. Това не ме успокоява. Нямаме пари трябва да ходя като циганка, нямах достатъчно пари да купя на една приятелка хубав подарък. Мразя се мразя живота си, на никого не му пука за мене, как съм, какво ми е, добре ли съм, не никого! Искам дядо ;( , искам да го видя пак, пак да ми се кара и да ме води на сладкарница. Искам тати да се оправи да е добре и да не стане така както с дядо. На никого не му пука за мен, защо изобщо съм се родила и без това никой не го е грижа за мен, и без това тати не ме е искал. По-добре да ида при дядо там няма да липсвам на никого и ще съм си с него завинаги. Поне ще се спася от този кошмарен живот. Сега разбрах че нямам дори и приятели. Само Айда (кучето ми) ми остана, поне баба още ме обича и я е грижа за мен дори и да ми се кара, не искам да загубя и нея. Тя и дядо ме отгледаха даваха ми всичко което искам и от което се нуждая, но явно не заслужавам щастие, не заслужавам някой който да ме обича. Това е живота-скапан и несправедлив-майка алкохоличка,брат егоист,който не го интересувам, приятелки който сякаш само ми се правят на такива, защо на всеки който значи нещо за мен му се случва нещо лошо?! Дадо почина, и бащами май и той има рак, майка ми се напива почти всеки ден и е съсипана заради дядо (той й е баща) остана ми само баба и всички ме използват, не трябва да съм толкова доверчива...ето просто няма и капка щастие, това е моят скапан живот!
Това е ужасно .. Едва ли те разбирам , защото не съм била на твоето положени .. Но ..просто нямам думи.. де да можех да ти помогна но ... Съжалявам многоПървоначално написано от CherryBell13
Мерси поне един които да ми каже нещо мило и да ме успокой благодаря
Главата горе.Всеки е имал трудни моменти.И за мен дядо ми беше много важен за мен и той почина от рак.Дълбока беше скръбта ми,но го преживях.
DaughterOftheDevil
CherryBell13 <3
icebullet14 <3
Правилно ГОРЕ ГЛАВАТА И САМО НАПРЕД !!
Недей да мислиш за смърт! Моля те! И при мен положението не е розово...Откакто майка ми отиде да работи в София и се изнесе от нас баща ми изгуби цвета си, вида си всиччко...Постоянно говори с майка ми по телефона в компанията на чаша и цигара в ръка...На мен почти не ми обръща внимание...Превъзмогвам все някак си това...Мъча се със зъби и нокти и все още издържам...
Защо не поговориш с майка ти? Кажи `и, че не ти е приятно да гледаш собствената си майка пияна особено в такъв тежък за баща ти момент. Кажи `и всичко което мислиш. Можеш да се пробваш да поговориш и с брат ти. Може да се опиташ да му кажеш да спре да се държи като егоист и погледе сериозно на нещата. Кажи му, че ти е тежко и неможе само ти да правиш всичко. Поговори и с баща ти. Успокой го. Кажи му, че всичко ще бъде наред и, че пак ще сте едно щастливо семейство!
Излей душата си пред баба ти. Тя все пак е майка и ще те разбере и ще поговори с родителите ти...А що се отнася до най-добрата ти приятерка..кажи `и, че на теб наистина ти е тежко и, че ако наистина ти е приятелка ще те разбере и няма да те обижда.
А към теб имам един съвет: намери истински/а прятел/ка който/която да ти влезне поне малко в положението и да е до теб. Забавлявай се. Излизаи по-често от вас с Айда и с приятели.
Надявам се да съм била полезна!
Щом мислиш за смърт,значи вече се предаваш.Живота е една гадна и кървава война.Колкото и глупово да звучи,трябва да бъдеш гаден и да се възползваш от шансовете,които са ти се отворили.Иначе,разчитай на баба си,щом само тя проявява някаква грижа за теб.За майка ти-хмм,вярно е,че хората изпадат в депресия,когато загубят някой близък,но ако си мисли,че ще удави мъката в алкохол-еми просто няма да стане.В моето семейство положението също не е розово.Баща ми от 2 години не може да си намери работа.Вкъщи постоянно има скандали.Но важното е ти да не се предаваш.Бори се докрай и не съжалявай,че си родила.Никога!!Успех и пак ти казвам-горе главата и никога не се предавай.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
Всичко стана заради майка ми, преди години не е била такава но след това почна да се напива а когато говорим с нея тя отрича че е пила и че е пияна макар да я виждаме, беше разплакала дядо когато дойде в баба пияна а баща ми я търпи вече толкова години, вече няма нерви, баба толкова се беше ядосала че я беше напила, тя не можеше да гледа, нито да говори, тогава баба каза че отива в старчески дом, а аз не искам да ходи никъде. И мама и тати са без работа, тати сега има сервиз за коли обаче той се трепе като куче само за да има какво да ядем а тя харчи пари само за алкохол даже от моите пари е крала за да си купи да пие, чак ме е срам от нея, но тати не иска да я прати да се лекува защото така ще изложи цялото семейство и след това никой няма да я вземе на работа. От предишните й работни места я изгониха защото ходеше пияна на работа, а като почне и с мене да се заяжда просто не знам ако тати не е в къщи не издържам и излизам навън. Един път се беше напила и бяхме пред вратата на апартамента аз държах Айда и се опитвах да отключа обаче тя падна върху мен и аз си разбих главата във вратата, а после тя падна в коридора , аз не можах да я вдигна и я оставих там, а колкото до тати и дядо всичко е заради цигарите, преди дядо беше боксьор и са го удряли в черния и белия дроб поне 30 години и ето резултата, никога не съм виждала баща ми да плаче така и не знам как да го успокоя, той не е от онези бащи който да се радват постоянно на децата си, а от онези които мислят само как да ги изхранят, баба беше говорила с него опита се да го успокои обаче явно това на сливиците му не е доброкачествено и смотаните доктори които баща ми познава не можаха да го махнат :@ той много обича да казва: Няма ненаказано добро. На брат ми му е много лесно живее си при баба и не го интересува нищо, на погребението на дядо не пусна дори една сълза, а точно дядо го отгледа и го глезеше. просто нямам думи...Недей да мислиш за смърт! Моля те! И при мен положението не е розово...Откакто майка ми отиде да работи в София и се изнесе от нас баща ми изгуби цвета си, вида си всиччко...Постоянно говори с майка ми по телефона в компанията на чаша и цигара в ръка...На мен почти не ми обръща внимание...Превъзмогвам все някак си това...Мъча се със зъби и нокти и все още издържам...
Защо не поговориш с майка ти? Кажи `и, че не ти е приятно да гледаш собствената си майка пияна особено в такъв тежък за баща ти момент. Кажи `и всичко което мислиш. Можеш да се пробваш да поговориш и с брат ти. Може да се опиташ да му кажеш да спре да се държи като егоист и погледе сериозно на нещата. Кажи му, че ти е тежко и неможе само ти да правиш всичко. Поговори и с баща ти. Успокой го. Кажи му, че всичко ще бъде наред и, че пак ще сте едно щастливо семейство!
Излей душата си пред баба ти. Тя все пак е майка и ще те разбере и ще поговори с родителите ти...А що се отнася до най-добрата ти приятерка..кажи `и, че на теб наистина ти е тежко и, че ако наистина ти е приятелка ще те разбере и няма да те обижда.
А към теб имам един съвет: намери истински/а прятел/ка който/която да ти влезне поне малко в положението и да е до теб. Забавлявай се. Излизаи по-често от вас с Айда и с приятели.
Надявам се да съм била полезна!
Винаги може да е по-зле!
Това е вярно обаче на мене и на семейството ми достатъчно лоши работи ни се случиха има още малко по-зле да стане а от там нататък вече няма
В никакъв случай не се предавай! Не трябва да съжаляваш, че си се родила и да хвърляш вината върху себе си. Опитай да откажеш по някакъв начин майка си да пие, помоли брат си за помощ.. Опитай се да погледнеш по-оптимистично на нещата. Понякога се сещай за хубавите моменти с дядо ти или баба ти, поне нещо трябва да те кара да се усмихваш. Не мисли за смърт или самоубийство, трябва да продължиш напред с гордо вдигната глава. Подкрепяй семейството си и съм сигурна, че рано или късно те ще го оценят. Колкото до приятелите - никога не можеш да си сигурна, че няма да те предаде в труден за теб момент, но ако споделиш на някой мисля, че ще се почувстваш по-добре. Излей си душата, викай ако трябва, не събирай всичко в себе си.
Както казаха преди мен .. "Винаги може и по-зле". На никой не му е перфектен живота, райт? И аз имам много проблеми в момента,но предавам ли се така лесно? Може би това,че съм много силен характер ме е направило такава. Сълзите потичат,но само аз ги виждам и си казвам"Няма да плача! Няма!". И не плача. Не трябва да падаш духом! Мисли позитивно-помага. Благодари и на това,което имаш. Мисли си,че след всяко зло-идва добро. И твоето слънце ще изгрее,спокойно. Преглътни всичко и давай смело напред. : ))
Ей, сладур, не си вкарвай глупости в главата. Животът ни е най-ценното нещо, което притежаваме, трябва да му се радваме колкото можем! В момента си в изключително труден период в живота си. Но помни, че това ще мине! Не спирай да се бориш, дори когато си отчаяна и нямаш сили, го прави напук на всичките гадории, които ти се случват. Вдигни луд скандал на майка си следващия път, когато я видиш пияна. Кажи й как може да бъде такава егоистка да прецаква живота на собственото си дете и толкова ли те мрази, че не може да бъде грижовна като нормалните майки. Подкрепяй баща си. Накарай го да повярва, че го обичаш и всичко ще се оправи. Усмихвай се напук на всичко дори и да е през сълзи! Много те моля да не се поддаваш на лоши влияния и в никакъв случай да не употребяваш наркотици, или каквито и да е упойващи вещества! Ето ти един дзен коан по случая, малко е дълъг, но те съветвам да го прочетеш :
„Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: „Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените“.
И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.
Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.
Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.
Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници.
Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.
На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.
Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.
Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: „Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно“.
И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. „Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?“ Но никой не й отговорил и … станала и тръгнала където й видят очите.
Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.
За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.
Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.
Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: „Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?“
- Мисля, че ще успея – отговорила Фатима.
И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.
Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.
Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.
По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.“
Не се предавай и след време, когато преодолееш всички трудности, ще си се превърнала в един бисер, за който мъжете само си мечтаят!
п.п. не си създавай приятели с материални блага. Ако са ти истински приятели, ще те обичат винаги. И не се коси, че нямаш пари за нови дрехи. Хубавият кон и под скъсан чул се познава :P Изобщо парите не са най-важното нещо в живота, дори понякога могат да пречат.
Живота е "шибан"!
Живей така както искаш да те запомннят!
Аз съм си доста силен характер като познавам майка ми и баща ми, ако ме ядосах поне една седмица не ми се мяркай и майка ми е доста грижовна никога не ми е посягала и я обичам но ми е много гадно когато пие още от малка като чуя мама си я представям със чаша в ръка, все пак благодаря на всички ви и ме успокоихте надявам се баща ми да се оправи но тия шибани лекари...Само ми пожелайте късмет че утре имам изпит
УспехИ главата горе,ти си само 7 клас,тепърва животът е пред теб : )
DaughterOftheDevil
CherryBell13 <3
icebullet14 <3
Мерсии, аз по БЕЛ ще си имам поне 5 а за по математика каквото направя и толкоз
Успех и от мен на изпитите,първо(макар и този по БЕЛ вече да мина).
Сега по темата-виждам,че си пораснала много бързо.Още от малка са ти се струпали проблеми и то не какви да е,а истински,гадни проблеми,които не са много познати всеки тийн.Ако ще те успокои,аз съм се сблъсквала с подобни неща също.Няма да си разказвам историята,но мога да ти кажа,че ужасни неща ми са се случвали и случват се все още.Не знам дали са по-сериозни от твоите,за всеки неговите са най-важни.Но важното е да вярваш,че все някак ще успееш някой ден да излезнеш от всички гадости и да имаш хубав и ползотворен живот.Сега може всичко да е гадно,но кой знае,трябва и малко вяра.Бъди до баща си,до баба си,подкрепяй ги.Трябва да знаят,че могат да разчитат на теб..да знаят,че ги обичаш.Няма как да помогнеш на баща си с болестта.Съдбата е решила така,на теб ти остава само да бъдеш до него и да му вдъхваш сила и да се надяваш да оздравее.Недей да си мислиш за най-лошото.Опитай се да бъдеш позитивна и не показвай слабост пред него.Подкрепяй го,той само от това има нужда.Доколкото до майка ти-едва ли ще може да й се помогне,освен,ако те не се осъзнае.И все пак,не знам.. опитай се да поговориш и с нея.Определено има нужда от помощ.
Относно приятелите ти,разбирам те напълно.Познати много,приятели-никакви.Знам,че на никого не можеш да се довериш,че никой няма да те разбере както ти се иска... но недей да се отчайваш.Щом приятелите не се интересуват от теб,зарежи ги.Нали знаеш,че по-добре да си сам,отколкото в лоша компания.Вярвай в себе си,бъди до близките си и това е.Пък с времето ти пожелавам да намериш други приятели,които ще са ти истински и ще те подкрепят.Сега е важно да си със семейството си и ще видиш.. и този суров период ще мине.
Трябва да издържиш. Щом досега не си се предала
Ще излезеш силна и способна от всичко. Сега просто вярвай!
always late but worth the wait!
Благодаря ви, сега разбрах че баща ми не е добре, но днес една приятелка ми гледа на карти и винаги познава, аз си бях пожелала тати да оздравее и тя каза че става въпрос за възрастен мъж който много ме обича и желанието ми ще се сбъдне много трудно но ще се сбъдне, но ще има и сълзи, надявам се да се оправи, но искам да ви се похваля че днес съм МНООГООО щастлива
Миличка не си сама (hug) абсолютно същата история., (hug)
[i] Und der Haifisch, der hat Tr
На никого животът не е розов. Трябва да се бориш със зъби и нокти просто... Нямаш друг избор, бориш се или те смазва живота.
Маги, Маги, Маги... я слез на земята...
За останалите ще кажа, че я познавам, за да не изглежда, че аз съм говедото..
Малко ми се струва, че преувеличаваш... не знам, може би защото си си такава, а може би защото в момента си се чувствала така... И все пак всеки някога се е чувствал гадно, било му е тъжно... бил е самотен и т.н. Това за майката алкохоличка ... сори ама не го вярвам.. алкохолик е човек, който се налива по цял ден, няма друга работа... А за това, че майка ти са я изгонили от работа - на всеки може да се случи... криза е все пак - навсякъде съкращават... За брат ти - това вашето, за мен лично, са си съвсем нормални взаимоотношения "брат-сестра" ... Почти всички се карат с братята или сестрите си... Не се впрягай чак толкова... Не знам защо пишеш теми тук, а просто не споделиш с приятелите си... ако искаш да те съжаляват - да, на правилното място си.. Но просто си мисля, че минаваш границата... Животът ти не е толкова гаден... Майка ти НЕ е алкохоличка, баща ти не е болен на легло, вярно е, живеете по-скромно, но не можеш да зачеркнеш всичко, което имаш и да кажеш, че животът ти е гаден... Извинявай, ако съм те обидила с нещо, но това е моето мнение...Просто за мен е важно да се радваш на това, което имаш... За мен това е важното... а и П.С. пиши в скайп
pxaxpaxpaxaxaxa..... otvorkovci i otvorki..
Мони не преувеличавам, просто не споделям с вас какво се случва в къщи и за това си мислиш че лъжа, но не е вярно. Ти не си била в къщи и не знаеш дали майка ми е алкохоличка или не е и мога да те уверя че точно по цял ден се налива, пък и не мисля че има смисъл да споделям с вас вие няма какво да направите и си мислите че лъжа за това мисля че е безсмислено да ви казвам такива работи, а това че на училище не се държа така не означава не се чувствам така, просто прикривам всичко за да не почнете да ме разпитвате и да кажете че си измислям, ако не вярваш питай Габриела, тя е виждала майка ми пияна всеки път когато дойде в къщи, така че спри да ме обвиняваш че лъжа защото нищо не знаеш!!!Маги, Маги, Маги... я слез на земята...
За останалите ще кажа, че я познавам, за да не изглежда, че аз съм говедото..
Малко ми се струва, че преувеличаваш... не знам, може би защото си си такава, а може би защото в момента си се чувствала така... И все пак всеки някога се е чувствал гадно, било му е тъжно... бил е самотен и т.н. Това за майката алкохоличка ... сори ама не го вярвам.. алкохолик е човек, който се налива по цял ден, няма друга работа... А за това, че майка ти са я изгонили от работа - на всеки може да се случи... криза е все пак - навсякъде съкращават... За брат ти - това вашето, за мен лично, са си съвсем нормални взаимоотношения "брат-сестра" ... Почти всички се карат с братята или сестрите си... Не се впрягай чак толкова... Не знам защо пишеш теми тук, а просто не споделиш с приятелите си... ако искаш да те съжаляват - да, на правилното място си.. Но просто си мисля, че минаваш границата... Животът ти не е толкова гаден... Майка ти НЕ е алкохоличка, баща ти не е болен на легло, вярно е, живеете по-скромно, но не можеш да зачеркнеш всичко, което имаш и да кажеш, че животът ти е гаден... Извинявай, ако съм те обидила с нещо, но това е моето мнение...Просто за мен е важно да се радваш на това, което имаш... За мен това е важното... а и П.С. пиши в скайп
Тука стана лапешка история май май...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
