Ако възприемаме времето и пространството като безкрайни в двете посоки (в наистина пълния смисъл на понятието безкрайност), това дава буквално безброй много възможности за развитие на разни участъци от вселената в модел, подобен на нашия. Тоест някъде много, ама наистина неизмеримо много далече, и в пространствен, и във времеви аспект, е напълно вероятно примерно да има планета, където всичко е като в LOTR...или покемон..или всеки свят, родил се под перото на фантастите..

Но на практика никога няма да можем да разберем дали и къде съществуват, защото ффс виждаме най-отдалечените кътчета на видимата вселена както са били преди милиарди години, а едно пътуване до Марс трае три. Кеплер 22-б не означава нищо...