Вървя по пътя с тежки кървави рани.
Кръвта от тях по тялото ми се стича, превръщайки се в химикал, който страшни слова изрича.
Болката в ума ми нахлува и с тежки удари в душата ми върлува.
Вървя по пътя и чувствам болката как ме убива,
но душата ми се мъчи мрака да пробива.

Вървя и търся светлината, но тя къде е:
изчезна в тъмнината.
Вървя и търся изход, търся място, където да живея,
но ден след ден, убеждавам се, че времето си пилея.

Вървя по пътя, но след миг пред мен се появяват стръмни гигантски скали,
Разкриващи един нов свят отвъд тях.
Изправен пред сложна дилема, се чудя по кой път да поема:
да продължа напред или назад да се върна, това е избор, който животът ми преобърна.
[/b]