Живот

През пролуките тесни,в пространство изпълнено с тъмнина,мрак и хладина,изведнъж прониква лека и приятна светлина.
Пространството е като гора,през чиито красиви дървета,покрити със сняг,
като пътуващ влак преминават нежните светлини и изпълват цветята с живот,
тъй както дъждовните води запълват цели морета и океани.

Цветята разцъфват,дърветата премахват своята маска и разкриват красотата си,
показвайки своите цветовете.
Птиците пеят,вълците и мечките вият,
цялата природа се събужда от дългата тишина,
подобно на болен човек,който оздравява.

Малката рекичка се пречиства,предоставяйки ни възможност да зърнем дъното й,
и по този начин да надникнем дълбоко в душата й.

Цялото пространство е осветено,
то вече не крие тайните си от нас,
а ни предоставя възможност
да ги открием.