Завърших 7 клас и се чувствам ужасно не защото класа ми липсва, а защото не мога да понеса мисълта да се разделя с един от учителите. Той винаги се е държал добре с мен и още на 15 юни реших, че искам да говоря с него. Все по-често ми липсва и започнах да го причаквам, само, за да не се чувствам сама и изгубена, както става, когато повече от няколко дни не съм го виждала. Очевидно му досаждам и това много ме натъжава. Затова помогнете ми - как мога едновременно да съм щастлива и да не съм досадна? И как мога да му покажа колко много държа на него?