Ко(у)ртоазна поема!

[ramses]

За твоята любов…

Запленен бях, в мига в който те видях.
Погледнах те и веднага аз разбрах
как твоят чар и прелестност неизмерима
правят красотата ти сила несравнима.

Продължих да зяпам аз като хлапак
и реших да се правя на глупак,
за да мога твоите коси златисти да погаля
и грешните ти устни с целувка да запаля.

Хванат бях в мрежите на любовта,
в мрежата, в която беше ти стръвта.
Но за глупостта си аз не съжалявам
макар за действията си да опявам.

В крайна сметка се оказах аз глупак
и от любовта аз нищо не разбрах.
Остави ме ти сам в мъка и тъга
под цветовете на потъмнялата дъга.

Като троянски кон проникна в моето сърце
не остави нищо, а продъни моето небе.
Троянската Елена за мене беше ти
прелестна, красива и за тебе водят се войни.

Любовта към теб остана в небитието,
удавена остана тя в питието.
Заключи я ти зад железните врати,
сбогом казвам, а сега заспи любов, заспи.



Поемката беше написана за едно момиче, което харесвах, но между нас нещата не потръгнаха. Помолиха ме обаче да я постна тук и се надявам да ви хареса...

[onestar]

Красиво е, браво!