Поне за малка секунда
атмосферата чуй;
пропукай вятъра;
издишай огъня
що внася смут
в душата на будния.


Извай тихо леда
и говори с мен;
от старост
скърших си костите;
от спомени
призраци само
ми останаха гостите.

Чувам пукота им
от пет години
във този живот;
реват есенно
реват лятно -
винаги! -
винаги толко' незрими.

От всички тези лета
и всичките есени
загубих се;
скитам се празен
без лице
страхлив да нося
товар нейде из пръстите.

От всичките музи
танцуващи
играещи
дъх тихо рисуващи
не остана муза
за мен самия
която да хвана.

Само кървяща,
ветроока рана
и пътища;
пътища, които
дялат в сърцето
символ на врана.