Вижте моята история набързо. И кажете какво мислите като за първи път. Не е добре аз си го знам ама кажете кое къде мога да подобря че да си знам за нататък.

За нея, за нея, за нея....немога да спра да мисля
Само тя ми е в главата,
подгответе се да влезете и вие във играта.
Всичко започна един мрачен следобед
бяхме на Рожден Ден на неин братовчед.
Тогава аз зърнах я за първи път
и тогава застанах пред велик кръстопът.
Да, кръстопътят, подлудяваше ме отвътре
Мислех си: "Всичко ще съм забравил до утре.".
Но шибаната съдба друго измислила.
Изпълни ме тя с любовните багрила.
За първи път се влюбих, брат ми, истински
Във нейните очи, чу ли, ангелски.
Прехвърляме се няколко дни напред
за да разчупим съществуващия между нас лед.
Гледах я как се натиска със един сдухан тип
той не беше нито много як, нито пък прототип.
Жив е той понеже аз съм търпелив
шегувам се, просто съм спокоен и не съм пенлив.
Изгубих я завинаги най - вероятно
не ви ли се струва малко невероятно.
Причина този път не е сдухача,
друго е копелето което на бесилото ще кача.
Седя си аз...навън във полуздрача
представям си как неговата глава от стената в хола ми отскача.
Просто съм на 300 километра от него.
Ако бях там нямаше да го спаси и неговото его.
Седя си тук, а песента вече е към края си,
любовната си мъка се опитвам да завърша, и бегам си.
Но явно няма да успея да спра да мисля за нея.
Както ще да е, ще си живея аз живота.
Повече няма да включвам автопилота.
Ще ви дам един съвет мои братя.
Ако е гола вода...полейте си цветята.
Ако имате един изстрел не пропускайте мишената
Щото съвършената утре може да е просто разрушената.


Edit. И междодругото тва се случва не е само като да отбия номера.