Празни думи, кухи, непотребни,
колкото да пълнят тишината,
тях самотни, тъжни, изморени
приютява ги душата.

Оживяват в миг, лъжовно
щастие от тях излита
и сърцето някак злобно
в примките фалшиви вплита.

Кухи дни и черни мисли,
души, пропити със умора.
Търсейки изгубен смисъл,
забравихме да бъдем хора.

В душите не откриваме утеха,
изкуствено съчувствие ни грам...
Облечени в черната си дреха,
разбрахме що е то да бъдеш сам.

***

Хайде, давайте заглавия