Отпечатъкът от твойте длани
пари кожата ми пак
и болят ме стари рани,
чакам вчерашния влак.

Блянове се раждат и умират
в моето самотно чакане,
хората дори не спират,
бързайки да хванат влака си.

В ръце държа билет-
стар билет, билет за никъде.
Все един познат сюжет...
Щастието е вече минало.