Хладна нежност

[martin4eto0o]

V - Oт името на Николай



...Комините бяха ниски точно като табуретки но бяха широки и удобни за седене. От целия изморителен ден имах нужда от малко спокойствие и Мария да е до мен, друго не ми трябваше. Както си седяхме гушнати тя леко повдигна главата си и ме погледна с палав поглед. Досещах се какво се върти в главата й, но не бързах да правя нищо,да не би да съм разбрал погрешно. Но ето,че след малко започна да минава с ръката си по вътрешната част на кракът ми. Тръгна от коляното и продължаваше бавно нагоре. Гледаше ме със зелените си палави очи и движеше ръката си. Продължи и под фланелката ми,тръгна на горе и леко заби ноктите си и спусна ръката си на долу. Настръхнах от удоволствие,знаеше че много обичам да ме драска. Седна с лице към мен, мушна и двете си ръце под фланелката ми и сладко ме целуваше. Дръпна я на горе и ме съблече.Започна бавно с целувки да слиза надолу по тялото ми. О,беше страхотно.Усещах топлите й устни как се докосват до мен,а ръцете й бавно разкопчаваха дънките ми. Учуден от това,което прави не посмях да кажа нищо седях и се наслаждавах на момента и решенията й. Взе една от ягодите които бяха останали отхапа от нея и после леко я плъзна по корема ми .Гризна и останалата част и с езиче обра това което беше по кожата ми. От къде ги измисляше тия неща?Направо не можех да повярвам,че примерното ми момиченце правеше такива неща. Разкопча напълно дънките ми и през боксерките ми започна да ме докосва. Разхождаше пръстите си на горе и на долу по малкия Ники,а на него много му хареса. Дръпнах якето си за да седна на него.Тя ме погледна и разбра какво искам да направя и преди да седна дръпна дънките ми на долу. Мина с ръката си по крака ми и хвана със зъбки ластика на боксерките ми и ги дръпна помогна си с ръцете за да си свали. Хвана го в ръка и започна бавничко да си играе.Нямаше представа колко ми харесва. Въпреки,че беше малко хладно тя хвана блузката си и я съблече остана само по сладката си поличка,която вятъра леко повдигаше. Бавно разкопча и сутиена си и за секунди малкия ми приятел беше на топло между гредите й.Движеше се бавно на горе и на долу и как само ме гледаше в очите щях да се побъркам от удоволствие. Изправи се и седна отново с лице в мен.Даде ми няколко от сладките си целувки и леко се повдигна. Дръпна леко гащичките си и усетих как бавно прониквам в нея. И тогава тя започна върху мен да се люлее и да ме целува. Не се стърпях, хванах я и се изправих, подпрях я на един от по високите комини и започнах по-бързо. И така по още няколко начина от горе на покрива. Това ни беше първото различно място и беше страхотно.Най-отгоре над всички ние правехме любов. Когато свършихме облякохме се, сложих я да седне в мен и я прегърнах. Тя ме целуна и подпря главата си на рамото ми. Поседяхме още известно време така гушнати,но за съжаление трябваше да тръгваме.

[martin4eto0o]

Имам въпрос към хората дето са отделили мъничко време за да го прочетат цялото - Имате ли някакви предложения за ново заглавие или и това ви допада?

[krasiveli]

Остави го. И между другото - редовно проверявам в "Лично творчество" дали има ново продължение. Продължавай в същия дух - страхотно е!

[martin4eto0o]

Тя тръгна към парапета и се подпря аз учуден попитах:
- Толкова зле ли бях,че сега ще се хвърляш?
Тя се засмя обърна се и каза:
- Как може да си мислиш такива глупости?Перфектен си беше. Исках да видя колко сме високо.Ела да видиш и ти колко е хубаво.
- А искаш да се хвърлиме щастливи заедно?
- Е ако сме щастливи защо да се хвърляме?
- Ааа ако сме щастливи ти не си ли щастлива с мене?
Тръгнах към нея,дръпнах я по на вътре и започнах да я гъделичкам.
- Щастлива съм,сприии!
Обичах смехът й и не исках да спирам, харесваше ми как се опитваше да се измъкне от ръцете ми,но никога не успяваше,а аз нежничко си я измъчвах.
- Спри,моля тее! – продължаваше да се смее тя.
- Спирам,само защото трябва да се прибираш,иначе баща ти ще ме бие.
- Ха, нали много те е страх от баща ми – изсмя се нагло тя.
- Ако реши повече да не те пуска с мене как няма да ме е страх?
- Ти ще ме отвлечеш и готово.
- Ти искаш ли да те отвлека?
- Ако се наложи – каза това и ми намигна.
Засмях се и казах:
- Внимавай какво си пожелаваш.
- О, да бъди лош харесва ми – каза това и отново мушна ръчичките си под фланелката ми.
- Още ли искаш ? – учудих се аз.
- С тебе как да не иска човек.
- Да не те започна аз и да ми викаш спри за малко,изморих се.
- Ей,машинке,леко – засмя се тя.
Погледнах я лошо но когато тя ме погледнеше с тези очи се разтапях. Тръгнахме си, качихме се в асансьора и слизахме на долу. Започна леко да ме бута към единя ъгъл после аз нея към другия и така петнадесет етажа на долу ние се бутахме в асансьора и се смеехме. Сигурно целия блок ни чу,но на нас това не ни правеше впечатление. Прегърнах я и излязохме от входа. По едно време от накъде чух изтрел. В първия момент не знаех какво друго да направя освен да защитя Мария. Гледах максимално да я скрия и казах да се наведе на долу. Отидохме до колата казах и да не мърда от там тя ме погледна уплашено и не искаше да ме пусне.
- Не се плаши.Няма да позволя нищо да ти се случи. – казах аз и я целунах.
Изправих се леко над колата извадих пистолета си и зачаках нов изтрел. Той не закъсня, но отново не успя да ме уцели, видях че куршумите идваха от една кола. В тъмното явно не виждаше на къде стреля,но аз много добре го виждах прицелих се и стрелях два пъти. Уцелих го единя път в главата втория някъде в гърдите. Не помръдна повече. Наведох се при Мария и казах,че трябва да тръгваме. Качихме се в колата и тръгнахме към блока й, тя ме погледна и попита:
- Защо стреляха по нас?
- Не знам явно са ни видели.
- И сега ако каже на другите?
- Няма да каже на никого.
- От къде си толкова сигурен.
- Убих го...

[zvezdiichkataa]

Невероятна история.. Очаквам следващите части с нетърпение. Няколко пъти ревах вече .. :Д Не знам как измисляш тези случки, но са уникални. Браво !

[martin4eto0o]

Благодаря за милите думи много се радвам че ти е харесало

[zvezdiichkataa]

Благодаря за милите думи много се радвам че ти е харесало

Айде пускай, че цял ден си мисля какво ще стане .. ;x

[martin4eto0o]

Погледна ме и си замълча. Стигнахме пред тях и казах:
- Опитай се по бързо да влезнеш във входа да няма още някой който ни следи.
- Ти какво ще правиш сега?
- Ще се върна да го запаля.
- Добре – каза тя и тръгна да слиза.
Хванах леко ръката й и казах:
- Обичам те.
- И аз тебе.
- Не се плаши от мене. Не искам да ги правя тия неща,но нямам избор,не мога да се откажа. Съжалявам,че съм такъв.
- Недей да съжаляваш. Ходи да го оправиш оня преди половината полиция да са го видели.
- Ще дойдеш ли утре в нас?
- Към колко?
- Когато решиш няма да имам работа утре.
- Добре ще дойда.
- Ще те чакам.
Дойде към мен целуна ме и слезе. Изчаках да влезе във входа и тръгнах. Върнах се при блока взех туба с бензин от багажника и полях обилно колата и вътре в нея продължавах да разсипвам бензина и леко се от дъпнах от колата. Взех кибрит драснах една клечка и я пуснах на земята.За миг бензина се запали и пламъка тръгна към колата.Аз се обърнах и си тръгнах. Качих се в колата и загледах в огледалото за задно виждане какво ще стане.Цялата кола гореше,а след минути се взриви от останалото гориво в резервоара.От взрива колата подскочи и още повече гореше. Нямаше какво повече да гледам и си тръгнах. Прибрах се в къщи и през цялото време си мислех какво можеше да се случи ако не бях реагирал по-бързо да защитя Мария. На каква опасност я бях изложил,а на всичкото отгоре й казах да дойде вкъщи утре. Трябваше да измисля някакъв начин за да не дойде. Исках да се обадя,но щеше да ме усети че опитвам да се измъквам за това написах съобщение. Казах й,че ми е изникнало нещо за утре и няма да може да се видиме. Почаках отговор,но тя нищо не отговори и помислих си,че ми се е разсърдила. На другия ден видях съобщение от регистрацията й в интернет. Беше написaла,че телефонът й се е развалил и не е успяла да прочете какво съм написал. За момент не знаех какво да направя помислих,че ще се занимава с телефона и няма да има време за мен. Направих си закуска и седнах пред телевизора.

[martin4eto0o]

VI-От името на Мария




Когато се събудих реших,че ще отнеса телефона в някой сервиз и после ще отида при Ники. Облякох се и тръгнах. Човека в сервиза каза,че до довечера ще го оправи усмихнах му се и тръгнах. Като бях вече пред вратата на Ники не звъннах,а леко мушнах ключа, завъртях го,но беше отключено. Зарадвах се и тихичко отворих вратата. От вътре се чуваше смях, неговия и на някакво момиче.Спрях се и не бях сигурна дали искам да продължа по на вътре. Не знаех какво ще видя там и каква ли щеше да е поредната лъжа или оправдание. Но влязох правех бавни крачки и ги слушах как се забавляват. Разказваха си някакви неща от рода на помниш ли като бяхме еди къде си или помниш ли когато стана еди какво си. Заслушах се как момичето каза:
- Миналата година беше най-хубавият ми рожден ден. Целия ден прекарахме заедно и вечерта всички тези свещи беше страхотно.
-Радвам се,че ти е харесало - каза той. - Tази година може и по-хубаво да бъде.
О,боже!За какво говореше той?Да не би да забрави,че е с мене,а обещава по-хубави рожднни дни. Влязох в хола и едва не припаднах. Тя беше седнала а той беше сложил главата си на краката й, момичето прокарваше пръсти в косата му,а той галеше краката й които късата пола изобщо не криеха.
-КАКВО ПРАВИШ ? -развиках се аз.
Когато ме видя бързо се изправи и по обърканата му физиономия си личеше,че не знае какво да ми отговори. Поглеждаше в мен поглеждаше в нея и все още не можеше да ми отговори какво се случваше. В цялото това напрежение госпожицата най-нагло попита:
- Коя е тя?
- Ъъъ...
Докато той се чудеше какво да измисли аз още повече се нервирах и се развиках:
- Коя съм аз ли? Защо мълчиш кажи на момичето коя съм. Не можеш ли? Добре тогава аз ще й кажа - обърнах се към нея и казах:
- Аз съм гаджето му! А ти би ли ми обяснила какво правиш тука?
- Недей да й викаш – каза той.
- Даже и я защитаваш?
- Нищо не е направила.
- Това,че е тука нищо ли е?
- Недей да викаш не знаех,че той може да е с гадже – каза момичето
- Я не ми обяснявай какво да правя а се махай от тука по най бързия начин.
-Спокойно тръгвам си.
- ПО-БЪРЗО! - развиках се още по-нервирана.
Тя нищо не посмя повече да каже, грабна чантичката си и си тръгна. Останахме само аз и той гледах го с презрение и чаках да ми каже нещо, да обясни защо направи това...

[tedsyto]

Браво!Сутринта го прочетох цялото и това е причината,поради която се регистрирах Много ми харесва,а тоя Ники е егати глупака,много ме дразни гадното същество

[zvezdiichkataa]

По - нататък ... <3

[martin4eto0o]

Мълчахме си около 15 минути на края не издържах и започнах отново да викам:
- Благодаря ти,че забрави коя съм.
- Не съм.
- Тогава защо не каза,че съм ти гадже,бе?Или ти се искаше да не бях?
- Не е така.
- Ми хайде,скъпи,чакам те да ми обясниш как е.
- Ние просто си говорехме.
- Да чух много добре.
- Какво чу?
- Не си ти този,който задава въпросите. Искам да знам защо тя беше тука и защо опипваше краката й? Нали се разбрахме,че ще идвам днес толкова бързо ли забрави?
- Писах ти да не идваш.
- А писал си ми. Мъжа в сервиза каза,че съобщението било „ утре ще имам работа” . ТОВА ЛИ ТИ Е РАБОТАТА???
-Престани да викаш снощи написах да не идваш за да не се случи нещо като пред блока не знаех,че тя ще дойде. Ти като си разбрала какво съм ти написал защо дойде?
- Аз защо съм дошла ли? Ми сигурно исках да изчакам гаджето си да си свърши ''работата'' и да му направя изненада. Но за сметка на това той най-спокойно си лежеше в краката на някаква разказваха си весели спомени и когато тя го попита коя съм той забрави. Каква по-хубава изненада от това?
- Спри нищо не е станало.
- Отвратителен си.
- С нея се познаваме отдавна.
-Не искам да те слушам повече. Приключихме. Познавай се с когото искаш мен избягвай да ме търсиш.
-Недей да говориш глупости още утре ще се върнеш.
- На бас,че няма да се върна!
Когато казах това тръгнах към вратата, той тръгна по мен и застана на вратата за да ми попречи да изляза.
- Знаеш,че те обичам защо правиш всичко това?
- Пусни ме да изляза за да не го правя.
- Наистина ли искаш да си тръгнеш?
- Искам го повече от всичко на света.
Погледнах го в очите, погледна ме и той и така няколко секунди.
- Няма ли да се помръднеш най на края няма какво повече да правя тук.
Погледа ме още малко и се дръпна аз отворих вратата и бързо тръгнах към асансьора.В момента в който се скрих от погледа му имах чувството че съм съсипана. Вчера такива хубави неща, а днес какво!?Вече се излежаваше с друга и ми обяснява как ми бил казал да не идвам за да не ми се случи нещо. Та това което се случи малко ли беше?
Започвах да осъзнавам,че всички разкази за това как всяка вечер е бил с различна са истина. Карахме се заради бившата му а сега заради нова, различна. Защо трябваше да го прави? Ревлата в мен отново не се забави.Не исках да плача за него,не го заслужаваше. Но сълзите сами капеха от очите ми.Не знам дали за това,че беше с друга или осъзнавах колко много ще ми липсва като му казах да не ме търси повече. Бях толкова нервирана и тъжна едновременно вървях и се надявах да сънувам или това просто да ми се е привидяло. Да не беше истина.А той на всичкото от горе реши,че ще я защитава как можеше да е толкова нагъл? Прибрах се, заключих се в стаята си и не излязох доста време от там.

[zvezdiichkataa]

По-нататък .. <3

[tedsyto]

некст

[martin4eto0o]

Майка ми постоянно се опитваше да влезе,но без успех. Оставаше от другата страна на вратата молейки ме да изляза от там да й разкажа какво става или поне да хапна нещо. Аз нищо не отговарях, седях си сгушена в едно ъгълче и нищо не правех. Но тя не се отказваше и отново идваше с нови молби да изляза:
- Какво толкова правиш вътре? Излез най-накрая,притеснявам се вече.
Аз продължавах да мълча.
- Мария,ако не отвориш проклетата врата ще намеря начин и ще я разбия ако трябва!
Не ми пукаше какво говори тя.Нямах сила да се изправя и да й отварям.
- Момиче,кажи ми нещо поне да знам че още си вътре и че си добре!Марияяя, излез,бе,дете!
Как не й писваше да стои по цял ден и да блъска по вратата,толкова ли не разбира,че не искам да виждам никой? Когато видя,че на нея няма да отворя извика баща ми. И той като нея - отвори, излез, ела да ядеш. Но разбра,че няма да направя нищо и каза на майка ми,че когато реша ще изляза. Най-накрая нямаше никой всичко беше тихо и спокойно. На другия ден чух как някой звънна на вратата и след няколко минути майка ми блъскаше и викаше бясна:
- Излизай веднага от там знам всичко! Чуваш ли какво ти говоряя? Алекс беше тук преди малко и ми каза,че сте се скарали с Николай.Излез така няма да ти стане по-добре не трябва да се затваряш в себе си. Чуваш ли ме? Кога мислиш да се махнеш от тази стая?
Не й ли омръзваше да задава толкова много въпроси? За момент се спря,но ето че след няколко часа чух гласа на Александър:
-Мименце,отвори ми искам да те видя.
-Видя ли не говори - каза майка ми.
- Може ли да ни оставите за малко сами?
- Ще отида да напазарувам набързо докато ти си говориш с вратата.

[martin4eto0o]

И майка ми най-накрая излезе,а Алекс продължи:
- Хайде отвори ми искам да говоря с теб,а не със стените. Моля те. Знам,че ти е гадно,но те предупредих че той трудно ще се промени. И още повече знаеш с какво се занимава и е неконтролриуем всичко вече разбира и може. Не си мисли, че го защитавам,но след всеки ваш спор ако правиш така ще унищожиш вашите, помисли и за тях малко. Нямаш представа колко се притесняват. Хайде стегни се и ми отвори.
Отворих вратата погледнах го и тихо казах:
- Нямаш никаква представа какво ми е,ясно ли ти е?
Когато казах това тръгнах отново да затворя и да се отдам на самотата си,но Алекс хвана вратата,а аз нямах сили да се боря с него. Тръгнах към мястото на което се бях свила подпрях се на стената и бавно се спуснах на долу. Алекс дойде и седна пред мен на земята.
-Какво се случи? Пак ли заради бившата му?
- Неее,беше друга!
- Друга ли?
- Да друга.
- Коя?
- От къде да знам беше с дълги крака,на които той се излежаваше и я гледаше влюбено в очите.
- Сещам се.
- Познаваш ли я?
- Да.
- И каква е тя?
- Сигурна ли си че искаш да ти разказвам?
- Искам.
- Когато тренирахме още баскетбол тя беше мажоретка и след един мач е отишла в съблекалнята при него и са го направили. После тя не го е потърсила повече,а си е хванала някакъв друг и миналата година пак се засекли покрай рожденият й ден и пак са правили тяхни си работи.
- А значи за това е ставало въпрос.
- Какво искаш да кажеш?
- Чух я да казва колко хубаво си е изкарала миналата година и той и каза,че тази година можело и по-хубаво да си изкарат.
- Сериозно?
- Напълно.
- И ти?
- Не издържах, влязох при тях и се развиках. Тя най нахално попита коя съм аз, а той знаеш ли какво отговори?
- Че си му гадже?
- И аз се надявах да каже това,но само каза "ъъъ" и друго нищо.
- Не може да е истина!
- Защо мислиш че седях затворена толкова време. Всяка секунда връщах като на лента случилото се и се питах истина ли беше или някакъв глупав сън. Опитвах се да разбера защо го направи нали казваше,че ме обича или това си го казва на всички?
- Не е така и на мене ми е казвал,че те обича.
- Тогава защо?
- Защо не го питаш?
- Не искам да го виждам!
- Не ти ли липсва?
- Не можеш да си представиш колко много ми липсва...
- Сигурен съм,че и ти му липсваш.
- Съмнявам се. Бързо си е намерил коя да го утеши.
- Не говори глупости и ти знаеш,че те обича колкото и глупости да прави.
- Знам ли ?
- Обади му се.
- Няма!
- Не се инати,знам че искаш да си с него.
- Телефона ми е в сервиза след случката забравих да си го взема.
- Ще ти дам моя.
- Не искам. Няма да правя нищо защо той не се опита да ме потърси. Той е виновния не аз,да се опита да се извини поне.
- Ох,инатете се. До никъде няма да стигнете.
- Добре.
- Колкото искаш му се сърди,но ми обещай че повече няка да правиш такива изпълнения!
- Имах нужда да съм сама.
- И като си сама какво ще се промени? Повече се съсипваш заради ината си.
- Ама какъв инат,бе,аз ли съм виновна или той?
- И двамата сте магарета. Излез на някъде да се разсееш малко стига седя в този ъгъл.
- И къде да ходя?
- Приятелки нямаш ли?
- На последък малко ги позабравих.
- Сега ще си ги припомниш видях,че няколко седят на пейките долу защо не отидеш да ги видиш?
- Не знам.
- Хайде обличай се аз ще те чакам в хола. Ще отидеме да хапнеш нещо и после ще видиме приятелките ти.
- Добре.
Взех първите дрехи,който видях нямаше смисъл да се глася толкова. Нямаше за кого да се правя отново красива и сияеща. Вързах косата си и с Алекс излязохме.

[zvezdiichkataa]

Тоя Алекс е ебаси тъпия .. nexttttt :]]

[SexyBarbie7777]

Следващ

[martin4eto0o]

zvezdiichkataa защо мислиш че е Алекс е тъп



Взех си солети и отидохме на пейките пред блока. Всички се зарадваха,че ни виждат, разказваха си разни случки и клюки,а аз хрупах солетките си и само ги слушах. Видях как майка ми се прибира от пазара си.Видя ме и тя,че съм на вънка и се зарадва че най-накрая съм се махнала от стаята. В далечината видях, че някакви момчета се приближаваха към нас. Когато дойдоха,Алекс хвана ръката на единя и се заговориха:
- Какво става? - попита Алекс.
- Всичко си става. - бъзикаше се другият. - Как така да излезнеш в нашия квартал?
- Наложи се.
Тогава момчето се обърна към мен и каза:
- Аз съм Боби.
Беше висок, русоляв и със сини очи. По принцип не харесвах такъв тип момчета, но той беше сладък по някакъв особен начин.
- Мария.
- Защо не сме се виждали до сега?
- От както се хвана с онзи Николай никой не можеше да я види! - каза една от приятелките ми.
Когато чух името му сърцето ми се сви и замълчах.
- Е, сега може би ще се виждаме по-често. Разбрах, че сте се скарали - засмя се Боби.
- Те за първи път ако се караха... - продължи едно от момичетата.
- Вие свои животи нямате ли си,че се месите в моя? - нервирах се аз.
- И без това не е за тебе - друго момиче се обади.
- Така ли? И коя си ти,че да решаваш кой е за мене и кой не?
- Остави ги не се ядосвай.- спря ме Алекс.
- Махам се за да можете да ме обсъждате на спокойствие.
- Чакай ме!Къде тръгна? - викна Алекс след мен.
- Няма нужда.Стой си при тях аз ще се разходя.
Остана на пейката онемял,а аз бързах да се махна от там. По едно време чух, че някой тича зад мен. Когато приближи бедз да се обръщам казх:
- Защо дойде казах ти да не идваш.
Тогава чух как Боби се смее зад мен.
- Каза на Александър да не идва,на мен нищо не каза.
- И за това реши да нахалстваш?
- Не се прави, че не искаш да дойда с теб - продължи да се смее той.
- И защо да искам?
- Защото ще ти бъде по-приятно ако си с компания.
- Ако ми е по-приятно сама?
- Ама не ти е.
- Защо си толкова сигурен?
- Стига ме разпитва просто не искам да си сама.
- Добре.
- Кажи сега за какво се скарахте с Ники?
- Сега ти ли ще разпитваш?
- Айде кажи ми,де,какво е направил сега?
- Като толкова искаш да знаеш върни се и попитай информираните.
- Те си измислят.
- Не ми се говори за това – казах аз и го погледнах сериозно.
- Толкова ли е зле?
- Не е от най-приятните неща.
- Да не го хвана с друга в леглото?
- Не беше в леглото.
- Леле,познах. И какво стана?
- Скарахме се и си тръгнах.
- И не я наби оная?
- Не,казах й да се маха.
- Ти не си добре!
- Може и така да е.
- И какво ще правиш сега?
- Нищо.
- Ще чакаш да дойде и да ти каже колко много те обича?
- Не знам.
Писваше ми от въпросите му. Исках да му залепя лепенка на устата и да не каже нищо повече. От една страна беше прав, но от друга ме съсипваше. Наистина исках да дойде, да ме прегърне отново и да забавиме какво се случи. Но нито той щеше да дойде, нито аз щях да забравя какво видях.

[zvezdiichkataa]

zvezdiichkataa защо мислиш че е Алекс е тъп

Ами не знам, супер сдухания ми е . Айде нататък .. <3

[martin4eto0o]

Но Боби продължаваше да разпитва:
- И от колко време сте заедно ?
- Не знам точно.Сигурно няколко месеца.
- Как няма да знаеш?Вие момичетата ако можете и една седмица ще празнувате,че сте с гадже.
- Ако не си забелязал,аз не съм като останалите.
- Има нещо такова. Останалите щяха да го зарежат при първия скандал,но ти си упорита и продължаваш да си с него.
- Ми сигурно го обичам.
- За няколко месеца и го обичаш ?
- Какво му е странното? – погледнах го аз учудено.
- Не ме гледай така,странно ми е.
- Просто се усеща.Не съм решила от днеска ще го обичам и готово.
Боби ме погледна и нищо не каза. Няколко минути вървяхме мълчаливо и разглеждахме дръвчетата,но така и никой нищо не каза. По едно време нещо хвана Боби и го събори на земята. Когато се обърнах видях Николай с каква ярост го удряше.
- Какво правиииш? – попитах стреснато аз,но той не ми обърна внимание. – Спри! Чуваш ли ме,престани!
Виждах как започна да тече кръв от всяко едно местенце по лицето му,а Николай не можеше да се овладее и да спре да го удря по този жесток начин.Опитах се да го дръпна,но той ме погледна сериозно и продължи с ударите. Виках му да спре да се махне от Боби,но не ме слушаше и всякаш повече се вбесяваше. Тогава от някъде се появиха други момчета и го изправиха,а той се дърпаше като обезумял за да продължи започнатото. Когато го погледнах за момент се сетих за тримата полицая около него,който се опитваха да го удържат и да го вкарат в полицейската кола,а сега други се опитваха да го озаптят. Обърнах се към земята и...
Нямах думи гледах и не знаех какво да направя. Лицето на Боби не се виждаше от цялата тази кръв. Нямаше сила да се изправи.Лежеше безпомощен на земята и едвам дишаше.
- Какво ти става бе? Щеше да го убиеш! – развиках се аз на Николай.
- Това ми беше целта.
- Ти добре ли си,бе?За какво трябва да правиш всичко това?
- Защото се занимава с тебе, а ти си си моя.
- И къде пише,че съм твоя? Никаква не съм ти и нямаш право да ми определяш на кого съм и на кого не съм.Аз да не съм някаква ваза,че да си ме разпределяш така?
- Няма да се занимава с теб!
- Аз може точно това да искам.
- Знаеш,че ще го довърша – усмихна се той нагло.
- Разбера ли,че нещо е станало с него няма да ме видиш повече.
- Ти така си мислиш.
- Я ме остави да си живея живота!Ти може да се занимаваш с коя ли не,а аз че съм тръгнала на някаква разходка вече и заплашваш,че ще довършваш хората.
- Обичам те!
- Ау,сериозно ли?
- Да.
- Ми да се беше сетил преди да легнеш на краката на оная.
- Беше грешка,стига.
- Грешка било.Май тогава не мислеше така. Даже много приятно ви беше,само аз от къде се появих да разваля всичко. Как може да съм такава?
- Спри и ела с мене.
- Никъде няма да ходя с тебе ще заведа Боби в болницата.
- Няма да ходиш никъде с тоя.
- И как ще ме спреш?
- Не ме карай да те вдигна и да те отнеса в колата.
- О,изобщо не те карам така,че се мръдни защото бързам.
- МАРИЯ!
- Няма я,оставете й съобщение – казах аз и с приятелите на Боби тръгнахме към болницата.

[tedsyto]

хмм..некст

[martin4eto0o]

Когато отидохме лекаря беше потресен от гледката.
- Какво се е случило с това момче?
- Малко спречкване – каза един от приятелите му.
- Какво е това спречкване?Той не прилича на нищо.
- Ще се оправи ли ? – попитах аз.
- Ще направиме всичко възможно. Сестрите ще го измият, ще му включат системи и ще мине през рентген да видиме дали няма нещо счупено. Но като го гледам едва ли има нещо здраво.
Останах в болницата, приятелите му поседяха,но решиха че ще тръгват и останах сама в празния коридор. От време на време минаваше по някоя сестра поглеждаше ме и отминаваше. Не знаех колко е часът и не се сещах да погледна.Седях си и гледах напуканите стени и потъмнелия. По едно време мина лекаря на Боби изправих се пред него и казах:
- Какво става?Как е?
- А ти още ли си тука? Не е добре дишането му е затруднено и има доста счупени ребра, също така е загубил много кръв преди да го доведете.
Аз не знаех какво да кажа. Гледах уплашено и си мислех как за толкова кратко време Николай успя да го почупи толкова.
- Да се надяваме,че бързо ще се оправи – каза лекаря и си тръгна.
Аз седнах отново на старото си и изстинало място. На вън вече беше тъмно,а също така и целия коридор,в който седях. Имаше няколко почти светещи лампи и една която изгасваше и пак светваше. Бях като във филм на ужасите,само липсваше психопата убиец,който да ме преследва из цялата болница за да извади вътрешностите ми. Подпрях главата си назад на студената стена и за момент се сетих за случката как всичко беше спокойно за момент,а след две минути вече се чуваха ударите на Николай върху лицето и тялото на Боби и всичко беше в кръв. Уморена притворих очи,но с периферното зрение все още виждах примигващата лампа. Не съм усетила кога съм заспала,но усещах студа от течението по коридора. Въпреки,че беше лятото вечерите бяха много студени и в тази болница студа се допълваше с открехнатите и страховити прозорци.
По едно време усетих как някой ме докосва и говори нещо. Отворих очите си и видях една от сестрите.
- Добро утро,мила– каза тя и ми се усмихна.
- А заспала ли съм?
- Така сладко спеше че не ми се искаше да те будя но започнаха да идват хора и те гледат странно.
- Благодаря че ме събудихте.
- Защо не се прибереш в къщи да си починеш и пак ще се върнеш?
- Не мога да оставя приятеля си сам.
- Кой е ?
- Борислав.
- Гадже ли ти е? – попита тя отново с усмивка.
- Не приятел ми е.
- Той се стабилизира важното беше да изкара тази нощ от няколко часа започва да се подобрява. Ще се оправи спокойно.
- Благодаря ви.
- Хайде отиди да си починеш ние ще се грижиме за приятелчето ти.
- Ще изчакам да дойде някой от приятелите му и тогава.
- Добре както решиш.
Тя се изправи и тръгна да помага на хората а аз някак си се успокоих че Боби е по добре и има надежда да се оправи след всичко това

[martin4eto0o]

Седях си и гледах как снощния мрачен коридор сега беше съвсем различен и пълен с хора. Тъжни хора който идваха на свиждане при някой свой близък, идваха някак си тъжни но когато си тръгваха физиономийте по лицата им бяха различни, утешени че са видяли приятел или роднина. Разглеждах хората и по едно време видях познато лице. То беше на Марио – един от приятелите на Боби.
- Какво правиш тук? Кога дойде? – попита ме той.
- Не съм си тръгвала, че да идвам пак.
Той ме погледна учудено и каза:
- Тук си спала?
- Да
- Мислех, че ще се прибереш по късно. Защо остана?
- Не исках да е сам.
- Нямаше как да разбере, че е сам.
- Нищо. Исках да разбера как е.
- Казаха ли ти нещо или си мълчат?
- Лекаря каза, че е по добре. Дишането му се стабилизира и довечера ще пробват да му махнат апарата да видят дали ще диша сам. А една сестра каза, че ще се оправи и няма защо да се притесняваме.
- Това е добре.
- Да.
- Не искаш ли да се прибереш да се наспиш като хората на леглото си а не облегната на стена? Аз ще остана тук.
- Ще останеш ли?
- Да. Ходи да си починеш и като решиш пак ела. Той няма къде да отиде – засмя се Марио.
- Ще отида за час два до вкъщи и пак идвам.
- Недей да бързаш аз нямам работа.
- Благодаря ти.
- Няма защо хайде тръгвай.
Когато си тръгнах от болницата си помислих че съм далече от вкъщи и ще трябва да се кача на автобуса. Отидох на една спирка, изчаках и след малко дойде. Качих се и докато се возех усещах колко много ми се спи но не исках да заспивам там.

[tedsyto]

горкия Боби