Крещях и стенех от удоволствие, а той продължаваше и продължаваше да ми го доставя. Усещах топлината на устните му по шията си как бавно и продължително ме целуваше и когато прокарвах пръстите си в косата му той нежно ме захапваше. Беше невероятно. Когато свършихме имах чувството, че това беше най-хубавата ни вечер до сега. Не ни се мърдаше от мекичкото килимче пред камината и Ники все едно одеяло което беше по близо до нас, прегърна ме и зави и двама ни с него. Мускулестите му ръце ме бяха прегърнали силно и леко ме притискаше към себе си.
- Май ще трябва да се караме по често – пошегува се Ники.
Засмях се и нищо не му казах.Явно и той беше на същото мнение като мен, че тази вечер е най-вълшебна. Както си седяхме гушнати се обърнах към него, погледнах го в очите, погледна ме и той с неговите прекрасни като диаманти очи и ми се усмихна.
- Толкова много те обичам – казах му аз.
- Аз тебе още повече магаренце мое – наведе се и отново започна да ме целува.
Исках да го питам толкова много неща, но знаех че няма да му се говори точно сега за това и не исках да си разваляме вечерта, утре ще разпитвам на воля. Поседяхме още малко така и Ники предложи да се качим на горе да се гушнеме по-хубаво и да си лягаме. Взе ме на ръце по същия начин по който реши да ме свали на долу. Отидохме в една от стайте, имаше огромно легло пълно с много възглавници. Толкова удобно изглеждаше.
- Пусни ме искам да пробвам нещо – казах аз и се засмях.
Той ме погледна странно но по веселия ми поглед разбра, че ще е нещо щуро. Пусна ме на земята и както бяхме при вратата на огромната стая, затичах се и се метнах върху леглото. Възглавничките подскочиха когато аз скочих на леглото, някой паднаха на земята други върху мен. Вдигнах поглед и видях как Ники се смееше срещу мене.
- Какво си ми бебче.
- И ти за това ме обичаш – продължих да се смея и аз. – Хайде скачай.
- Стар съм за такива неща.
- Идвай бързо да видиш колко е меко леглото.
Погледна в мен погледна празната част на леглото и тръгна бавно. В момента в който си мислех, че просто ще седне до мен той скочи и се хвърли до мен. Леглото беше толкова меко, че когато Ники скочи и аз потъвах с него. Взех една от възглавничките и започнах да го удрям с нея. Той взе друга я хвърли към мен. Бутнахме и другите възглавнички и се мушнахме под пухкавите одеяла. Прегърна ме, придърпа ме плътно към себе си и започна да ме целува. Можех да не спя и да го целувам цяла нощ. Така и стана, една лампа светеше романтично в другия край на стаята с лека приглушена светлина, а ние се поглеждахме, радвахме се един на друг и продължавахме с любимите целувки. Въпреки желанието ни да не спим, както бяхме гушнати сме заспали.
хихиии какви са сладури
а кога ще се върнат в реалноста и ще се сетят, че в парка Ники УБИ човек. И че момичето все пак има родители... няма ли да я търсят
На другия ден когато се събудих Ники го нямаше до мен. Дръпнах одеялото и леко се вдигнах от леглото, видях на земята сак с дрехи и го придърпах към мен без да ставам. Намерих една негова тениска и я облякох. В момента в който тръгнах да ставам за да го потърся къде е той се появи на вратата с поднос пълен с различни вкусотии.
- Охо буболечката ми се е събудила – каза Ники и се усмихна.
- Добро утро – казах му докато надничах да видя какво ми носи.
- Добро утро слънчице. Как спа?
- Перфектно – вече беше достатъчно близо за да мога да се вдигна и да го целуна.
- Това не е ли мойта тениска?
- Твойта е, но мисля да си я запазя.
Когато му казах това се усмихна остави подноса на шкафчето до леглото и се приближи към мен. Сложи ръцете си на краката ми и бавно продължи на горе, мушна ги под широката тениска и обхвана талията ми. В този момент аз леко го бутнах на леглото и легнах върху него. тогава той започна пак да мести бавно ръцете си а аз сладко го целувах. По едно време се спря и се засмя:
- Ще ме съсипеш момиченце.
- Не се прави, че не ти харесва – казах това и пак го целунах.
- Ооо харесва си ми.
- Тогава ми се радвай и не спирай.
- Малка нимфоманка – засмя се Ники.
- Нали това искаше – засмях се и аз.
- Ти надмина очакванията ми.
- Имам си добър учител.
- Добър учител и най-добрия готвач. Ела да видиш какво съм ти приготвил.
Напълно бях забравила за закуската. Изправих се и придърпах дървеното подносче на леглото. Имаше гофрети със сладко, палачинки и разни други плодове, сок и едно малко цветенце от страни на подноса.
- Леле страхотно е – казах аз и го погледнах изумено.
До сега не ми беше готвил. Хвалеше се, че готви добре но нямахме време преди за готвене или се разхождахме, обядвахме и вечеряхме на вън. Или бяхме заети с други хубави неща. Но това което направи днес страхотно ме изненада. Бяха толкова хубави на вид, беше ми жал да ги изям. Докато гледах всичко и не знаех от кое да започна Ники взе една от гофретките и ми я подаде. Когато я опитах не знаех какво да кажа бяха толкова вкусни. После аз взех една от палачинките и я подадох на Ники. Той се засмя и отхапа половината.
- Ще ми изядеш ръката – пошегувах се аз.
- За една ръка ли си – засмя се Ники.
- После кой ще те гали като ме оставиш без ръчичка?
Той се засмя и нищо не каза. Както му давах и останалата част от палачинката не знам защо реших да го питам как се е прибрал.
- И не ми разказа как успя да се прибереш. Знаеш че обичам да ми разказваш.
Когато му казах това не успя да преглътне и леко се задави.
- Нужно ли е да говориме за това?
- Както искаш. На мен ми е интересно.
- Трудно успях но важното е, че сега съм тук с тебе. Другото няма значение.
- Какво стана там?
- Обичайното. Стреляне, кръв, мазало после се скрих. Трябваше да пребия няколко човека да си намеря пари за да се прибера и ето прибрах се. А ти хубаво ме посрещаш.
- Те са те чакали защо не отиде при тях за да си тръгнете заедно?
- Не исках. Ти как разбра?
- Колежката ти ми каза.
- Михаела ли?
- Да. Даже много чудно ми стана като видях, че тя ми е писала.
- Сега нали съм тука.
- Радвам се – казах това и се приближих до него да го прегърна.
Прегърна ме и той и така си поседяхме докато телефонът му не звънна. Той го погледна, намръщи се и вдигна.
- Ало. Какво искаш? Защо винаги аз трябва да ви оправям проблемите бе? Снощи не видя ли къде съм? Да, още съм там и мислех да не си тръгвам скоро. Добре си изкараха момичетата нали все пак са с мене. Айде бе не можеш ли ти да отидеш? Ох добре чакай ме там като мога ще дойда. Добре де след няколко часа. – затвори телефона и ме погледна отчаяно.
- Трябва да ходя до Варна тия пак са направили нещо и трябва да отида да им оправям проблемите.
- Къде ще ходиш?
- Варна.
- Да ставаме да оправим малко къщата и да тръгваме.
- Не искам – каза това, легна до мен и отново мушна ръката си под широката ми тениска. – Искам да си седиме така цял ден, не ми се занимава с тия идиоти. Писна ми за всичко мене да ме търсят да се оправят там.
- Ти си най-умен за това те викат. Знаят че ти ще направиш нещо в сравнение с другите идиоти.
- Писна ми. Трябва да заминеме.
- Как да заминеме? – погледнах го учудена.
- Да отидеме някъде далече от тука.
- Ти сериозно ли?
- Да. Ти ще избереш къде да отидеме.
- Чакай сега за друг град ли ми говориш или държава?
- Как град знаеш, че ние обикаляме на всякъде за два дни са ме намерили. Ще отидеме в някоя друга държа, ще си купиме хубава къщичка и ще си живееме там на спокойствие. Няма да се налага да се криеме от нищо.
- А наще? Мислиш ли, че ще ме пуснат да си тръгна в друга държава?
- Няма да им казваш. Ще заминеме когато ги няма.
- Ти чуваш ли се какво говориш??? Не мога да оставя всичко така и да си изчезна.
- Така ще може да сме заедно без да мисля какво може да ти се случи ако те видят с мене някъде. Няма да се криеме и да се налага да се занимавам със всичко това. Моля ти се нека се махнеме.
- Как се сети за това?
- Аз отдавна съм го измислил как да стане, само не знаех как да ти кажа.
- Не знам, не мога да го направя това. Обичам те и искам да бъда с тебе, но точно това няма как да стане.
- Моля те.
- Иска ми се да ти кажа да, но не мога разбери. Ще започнат да ме търсят, ще стане мазало.
- Нека става ние ще сме далече.
- Престани не е толкова просто.
- Знаеш че ще си живеем хубаво само двамата на някое хубаво място.
- Знам но не искам да е точно по този начин, не ме ли слушаш какво ти говоря?
- Помисли си хубаво – каза той и стана от леглото.
- Няма нищо да мисля казах ти, че не може.
Ники ме погледна, нищо не каза и излезе от стаята. Аз поседях чакайки го да се върне, но той започна да тропа нещо на първия етаж. Станах и тръгнах на долу по стълбите. Опитваше се да събере нещата от снощи, явно искаше да си тръгваме. Слязох на долу и започнах и аз да събирам. Той ме погледна и продължи да събира от неговата страна аз продължих на другата. Най на края мълчаливо събрахме и подредихме всичко и се качихме горе да се преоблече. Аз седнах на леглото и се радвах на оформеното му тяло. И както го гледах и се наслаждавах той се обърна към мен и сериозно ме попита:
- Ти няма ли да се преобличаш?
- О колко си сериозен. Ако искаш може ти да ме преоблечеш – погледнах го палаво аз, но той така и не забеляза.
- Преобличай се по-бързо и да тръгваме.
- Добре защо ми се караш сега?
- Никой не ти се кара.
- Не се караш а се държиш отвратително. Толкова хубаво ни беше защо сега трябва да разваляме всичко и да се караме отново?
- Не се караме събираме си нещата.
- Я се обърни и ме погледни ако обичаш.
Ники се обърна и ме погледна, за момент напълно забравих какво искам да му кажа когато закова погледа си в мен.
- Не се дръж като бебе. Това че сега не мога да замина не означава, че никога няма да го направя. Дай ми малко време да го обмисля и да видя как ще стане. Искаш от мен много трудно нещо и не е толкова лесно взимането на такова решение.
- Като ме убият ще имаш достатъчно време да си мислиш...
- За какво говориш?
- Дават пари на този който ме убие.
- КАКВО ???
- Същото. Поръчан съм и не се знае кога ще ме убият.
- Няма да те убиват. Щом успя от руснаците да се измъкнеш значни нищо не може да ти стане. Нали?
- Не знам ще видиме. Сега се обличай.
- Стига ми говори така де, гадно ми е като си толкова сериозен и ми се караш.
- Съжалявам просто съм изнервен – каза Ники и се приближи да ме гушне.
Гушнах го и аз, поседяхме така известно време, повдигнах се леко и му казах на уше:
- Може ли да си запазя тениската ти?
Той се засмя, целуна вратлето ми и каза, че ми я подарява. Но колкото и да не ми се искаше да я събличам се наложи да си облека мойте дрехи и да тръгваме. Когато излязохме вече можех да разгледам по-хубаво на светло огромния двор, басейна и високата ограда. Беше като от някое списание и не вярвах, че на искатина съм прекарала ноща в такава прекрасна къща Не ми се искаше да свършва тази приказка - далеч от всичко и всички, не исках да си тръгвам никога от тази изумителна къща, но трябваше. Качихме се в колата, Ники отново натисна вълшебното копче и вратата пред нас започна бавно да се отваря. Колкото по-бавно се отваряше толкова повече исках да сляза от колата и да си останеме там. Когато вратата се отвори достатъчно бавно изкара колата и натисна копчето за да затвори и всичко което правихме и изживяхме да си остане затворено зад нея. Ники караше и изглеждаше прекалено сериозен, промени се за части от секундата. Дали заради това, че и той не искаше да си тръгваме или още ми беше сърдит заради това, че не мога да замина нямах представа. Започна бързо да сменява предавките и да увеличава скоростта.
- Бързаш ли да се отървеш от мене? - попитах го аз с лека усмивка.
- Не. - каза той сериозно без да ме поглежда.
- Защо се промени толкова?
- Как съм се променил?
- От както сме се качили в колата си коренно различен. Защо?
- Нищо карам си.
Да бе карал си, то му личеше от километри, че има нещо.
- Не ме лъжи, кажи ми какво ти стана?
- Престани нищо ми няма! - каза той и ме погледна сериозно.
Когато ме погледна така разбрах, че повече не трябва да питам. Подпрях главата си на стъклото и загледах как бързо прелитаха дръвчетата покрай нас. Гледах и си мислех какво ли е станало с Боби, как ли са реагирали родителите му. Заради мене загубиха единственото си дете, едва ли ще имам смелостта да се изправя пред тях, да им кажа колко съжалявам и да се правя, че не знам как е станало. Ами ако някой ни е видял, че сме били заедно или е видял как бягам от окървавения му труп - тогава как щях да обяснявам?
- Какво се замисли толкова? - попита ме Ники учудено.
- Мисля какво да обяснявам на майка ми.
Щом той не ми казваше какво му е и аз няма да му кажа какво точно си мисля!
- Кажи че си спала при приятелка - продължи той.
- Може и така да стане ама като се развика защо не съм се обадила ще стане мазало.
- Няма страшно сега целия квартал ще говори само за едно - засмя се Ники.
- За кое?
- За любимия ти Бобчо.
- Ако някой ме е видял как си тръгвам какво ще правя?
- Няма страшно.
- От къде си толкова сигурен?
- Преди да ти е казал името ще е разфасован и заровен.
- Ти докато разбереш ще съм в затвора вече.
- Недей да се съмняваш в мене, всичко разбирам, чувам и знам така, че не се плаши.
- Ти да не ме подслушваш?
- Ха не знам. Може - засмя се нагло той.
- Кааак го правиш?
- Не знам бе - продължи да се смее той.
Изпаднах в шок. Как беше възможно да ме подслушва, къде е сложил нещото което му предава всяка моя думичка?
- Ти сериозно ли? - продължих да питам аз.
- Да.
Колко спокойно ми го каза. Та това беше ужасно не, че много си говорех с някого, но всеки има правото на лично пространство а сега Ники владееше моето.
- И как го правиш, че ми стана интересно?
- Слагам си слушалките на телефона и слушкам.
- Много ли ти е интересно?
- Ми да - отново се засмя той.
Аз си замълчах и пак се загледах в бързащите дръвчета, не знаех просто какво да му кажа. От него винаги очаквам неочакваното. Возехме си се мълчаливо само от време на време се чуваше по някой вокал от музиката която слушахме. Не можеше да живее без хаус музиката си, подбираше доста добри тракчета.
Ето, че стигнахме София. Дръвчетата изчезнаха, въздуха беше различен и за съжаление трябваше да се прибирам вкъщи.
- Кога ще те видя пак? - попитах тъжно Ники.
- Ще ти се обадя и ще се разбереме. Ти недей да ми звъниш, че нещата малко се усложниха.
- Защо са се усложнили?
- Защото ако бяха както в началото едва ли толкова ще те моля да заминеме.
- Ще ми кажеш ли какво се е случило?
- Казах ти още в къщата, че искат да ме убиват. Дават много пари на този който ще ме убие и няма да е особено безопасно ако те видят отново с мене, забрави ли какво щеше да се случи?
Аз просто си замълчах. Не знаех какво да му кажа, когато е ядосан трудно ме разбира какво точно му обяснявах за това най-добре беше да не казвам нищо.
- Става ли да те оставя на друго място да не сме точно пред вас? – попита ме Николай.
- Става.
- Какво ти е сега?
- Какво трябва да ми има?
- Нямаш настроение и си различна. Кажи ми какво има?
- Нищо просто не ми се прибира.
- Сигурна ли си, че е само това?
- Искам да те виждам както преди. Да идвам във вас и да си прекарваме хубаво.
- Ще го измислиме спокойно.
- Щом казваш.
- Не ми се сърди и на мен не ми е лесно така. Мислиш си, че ходя и убивам някакви и всичко ми е розово. Живееш си в някакъв измислен свят и искаш да става по твоя начин. Време е да се осъзнаеш, че вече не е като преди с разходчиците и забавленията, сега е друго, сериозно и по-страшно. Дебнат ме на всеки сантиметър някакви идиоти с различни оръжия и се чудят как да изкарат пари. За сега се справям и ги убивам, но някой ден може да нямам този късмет.
След цялата тази яростна лекция не знаех какво да му кажа. Трябваше ли да му се извиня или да му кажа съжалявам нямах представа седях, гледах го и устата ми нищо не можеше да каже.
- Защо ме гледаш така?
- Ъъъ как?
- Странно.
- Съжалявам.
- За какво?
- За това, че не те разбирам през какво минаваш и как го преживяваш. Искам да ти помогна по някакъв начин но не зная по какъв.
- Знаеш, но не искаш. Вълнува те какво ще си помислят другите а не се замисляш за нас.
- Мисля, но не знам в главата ми е пълна бъркотия.
- Моля те измисли го по бързо, че няма да ме има още дълго
- Не говори така!
- Като си мълчиме нищо няма да променя.
В този момент спря пред някакъв блок.
- Къде сме?
- В Люлин от тука ще си хванеш някой автобус и ще се прибереш.
- Добре.
- Мария.
- Да?
- Обичам те.
- И аз те обичам слънчице – когато казах това се приближих към него и го целунах.
Приближи се и той допря топлите си устни в мойте и усетих любимите ми пеперудки в стомаха. Целуваше ме така сладко и усещах страхотния му аромат, нямаше какво да замени това чувство което усещах когато е близо до мен. Поседяхме така няколко секунди, но трябваше да слизам.
- Ще те чакам да ми се обадиш – казах тихо до ушето му и го целунах по вратлето.
Усетих го как настръхна, много обичаше да правя така.
- Ако не ти се обадя поне ще ти пиша.
- Да не забравиш!
- Как ще те забравя бе фъстъче? – когато каза това най на края ми се усмихна.
- Хайде тръгвай да не те чакат.
- Вече и ме гониш, толкова ли искаш да се отървеш от мене?
- Ха не говори глупости ако можех нямаше да мръдна от тука, но се налага.
- Обещавам ти да се видиме по-скоро.
- Казала съм ти, че мога да те чакам цял живот ако трябва.
- Чак толкова много няма да те карам да чакаш, обещавам.
Целунахме се пак и колкото и да не ми се искаше слязох. Минах покрай няколко пресечки и реших да изчакам автобуса на една спирка защото имаше много да се върви до моя блок. Седнах на пейката и загледах колите, хората и забързания им начин на живот, помислих си на какво спокойно място бях преди един час, а сега къде се намирах. Сред толкова хора и различни шумове. Ето, че и претъпкания автобус дойде, някой слязоха други се качихме. Сърдити и ядосани хора бяха хванали нещо колкото да не паднат от люлеенето на пълния автобус. Бутаха се всякаш това беше единствения превоз. Или може би бързаха и нямаха време да чакат следващия, хванах се и аз и зачаках да се освободи място. След няколко спирки успях да се добера до така чаканото място, седнах и отново се замислих за разни неща. Мислех си кога ли ще ми се обади Ники и дали ще има възможност да се видиме както обеща после мислите ми литваха във съвсем различна посока и дойде време да слизам. Повървях още малко и се прибрах вкъщи. Майка ми естествено беше там и още преди да затворя вратата започна да крещи:
- КЪДЕ ХОДИШ ТИИ?
- Нужно ли е да викаш – попитах я аз без да я поглеждам.
- НУЖНО Е ДА! КЪДЕ ХОДИШ ОБЯСНИ МИ, СЕДЯ АЗ ТУКА И СЕ ПРИТЕСНЯВАМ А ТИ НЕ СЕ СЕЩАШ ДА МИ СЕ ОБАДИШ ДОРИ. КАК МОЖЕ ДА СИ ТОЛКОВА БЕЗОТГОВОРНА?
- Престани да викаш нали се прибрах.
- Обясни ми къде беше бе момиче питам те от половин час а ти ми говориш разни глупости. ИСКАМ ДА ЗНАМ КЪДЕ БЕШЕ ЦЯЛ ДЕН И ЦЯЛА НООЩ?
- Бях в една приятелка.
- Коя приятелка?
- Не я познаваш.
- Кажи ми името може и да я познавам.
Трябваше бързо да се сетя за име защото щеше да се сети, че я лъжа, но защо по дяволите не ми изникваше нито едно именце в главата. Огледах стаята в намерението да не гледам майка ми в очите и видях едно от многобройните й цветя.
- Бях при Цвети.
- Коя Цвети?
- Казах ти, че не я познаваш, не е от момичетата дето се събират пред блока.
- Ти знаеш ли какви поразии са станали вчера а ти не можеш да се прибереш. Знаеш ли какво ми беше на мене докато ти си си била при Цвети?
- Какво толкова е станало?
- Онова твоето приятелче дето спа заради него в болницата...
- Какво е направил? – правех се аз, че нищо не знам.
- Умрял е!
- КАКВОО? Как е станало? – правех се на учудена, но в същия момент се сещах какво точно се случи пред очите ми.
- Бил е в парка и са го намерили с дупка в челото.
- Искаш да ми кажеш, че е застрелян?
- Да.
- Е защо? Той беше толкова обикновен едва ли е направил нещо сериозно.
- Никой нищо не знае. Разпитват хората с кого са го видяли за последно и още нищо не може да се разбере.
- Майка му и баща му разбраха ли?
- Как няма да разберат нали им е син. Единствено дете им беше и вече го няма. Как може да има такива хора да направят такова ужасно нещо?
- Има ги всякакви. Сигурно е бил някой наркоман не знаещ какво се случва около него.
- Едва ли наркоман ще направи толкова точна дупка.
- От полицията какво казаха?
- Мълчат си още, обикалят в парка търсят следи и разни отпечатъци, разпитват хората но нищо не се казва. Майката на момчето е съсипана...
Слушах я и си мислех – боже аз бях виновна за всичко това, знаех кой го е направил, защо го е направил и как но не можех да кажа на никой. Не исках Ники да отиде отново в затвора и то защото аз съм го предала. За нищо на света няма да го направя.
Отговор в тема
кога ще има ощееееееееееееееее
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
