Чух че нашите се прибират и се умотах в леглото,все едно съм заспала. Не исках да ме виждат така и да ме питат защо съм плакала. Майка ми леко отвори вратата на стаята ми и на истина си помисли че спя. Затвори и отдиха да си легнат.
Не спах цяла нощ.Мислих постоянно за него,какво ли прави, как е ? На другия ден на телефона ми дойде съобщение. Когато видях неговия номер си помислих,че е някаква шега,натиснах копчето за преглед и там пишеше „Обичам те”.Беше написано от регистрацията му в интернет. Това не беше възможно,та той е в затвора как ще ми пише от интернет?След няколко часа отново телефона ми иззвъня този път прочетох „Трябва да си намериш друг,аз ще остана тук доста време, няма смисъл да ме чакаш” Вече бях убедена,че е той. Ядосах се,но нямаше как да му върна отговор. Чаках да каже,че се шегува,но това не се случи. Телефона си мълчеше,а с него и всичко останало. Минаха няколко дни той не писа отново.Чудех се дали му се е случило нещо,или се надява вече да съм си намерила нов. След още няколко дни майка ми ме изпрати до магазина.Не ми се ходеше,но взех пари и отидох. Тръгнах към магазина,в който го видях за първи път. Търсех това, за което ме бяха изпратили и по едно време видях познато нещо пред мен. Това беше Николай застанал пред рафта с плодовете,небрежно избираше. Тръгнах ядосана към него когато приближих нищо не казах,а чаках да се обърне. Когато се обърна учуден ми каза:
- О,здрасти.
- О,здрасти ли? Как излезе толкова бързо? Защо не ми се обади,а седиш тука и си избираш ябълки?
- Не знаех,че ме чакаш.
- Ти изобщо попита ли ме?
- Питам те?
- Не съм си търсила друг,както толкова се надяваше.Чаках теб, щях да те чакам повече ако се налагаше!
- Не бях сигурен,че след всичко ще искаш отново да си с мен.
- Щом не се отказах като ми обясни с какво се занимаваш мислиш,че това ще ме откаже ли?
- Не знам.Ти видя как ме вкарват в патрулката,как се дърпах.Бях в затвора. Повечето момичета нямаше да ме погледнат след това.
- Не разбра ли че не съм като „повечето момичета” ?
- Вече разбирам.Ще бъдеш ли отново с мен?
- Ще бъда,глупаче,каквото и да става ще бъда винаги до теб.
Когато чу това се усмихна, силно ме прегърна и ме целуна.
- Много ми липсваше. – казах докато го прегръщах още по-силно.
- И ти много ми липсваше,мъниче.
- Аз ще тръгвам че майка ми ме чака да й отнеса някакви неща. После вкъщи ли ще бъдеш?
- Да. Ще дойдеш ли да те погушкам?
- Ще дойда.
Целунах го и тръгнах щастлива към вкъщи.