Вървях щастлива,че отново ще го видя,а не трябва да чакам толкова много време.Когато влязох в ансансьора чух някакво момиче да вика:
- Задръжте ансансьора,моля ви.
Хванах вратата и зачаках.Появи се хубаво мургаво момиче.Бях чувала за подобно момиче,че е бившата му,но не бях сигурна.Попитах я за кой етаж е,а тя каза,че е за седмия.Супер и аз бях за там. Натиснах копчето и тръгнахме нагоре. Когато стигнахме тя побърза да слезе и тръгна точно към неговата врата.Нима това е възможно?Сигурно се е объркала Правех бавни крачки за да видя какво ще се случи. Вратата се отвори а той беше много щастлив от ,това което видя. Момичето му се хвърли на врата и започна да го целува.Явно бях права беше същото момиче за което бях чувала. Бях потресена.Дали ми се привиждаше и защо по дяволите задържах ансансьора?Сега щях аз да го гушкам,а тя да чака долу, и когато се качи щеше тя да гледа и да не разбира какво се случва. Както го беше прегърнала,прегърна я и той.Леко вдигна поглед и ме видя как стоя на няколко крачки от него и за пореден път виждам нещо,което не ме прави никак щастлива. Той леко я бутна,а аз се върнах в ансансьора. Когато слязох чух как някой тича по стълбите.Излязох от входа и го чух как ме вика,но не се обърнах. Вървях и не се спирах заради виковете му,но той се затича и застана пред мен. И най – нагло каза:
- Не е това,което си мислиш!
- Така ли?И какво е ?
- Тя ми е приятелка.
- Пролича си.
- Стига си мислила глупости.
- А какво очакваш да си мисля?Как „приятелката” ти едва не те съблече още от вратата ли ? За това ли толкова се надяваше да съм си намерила друг, защото ти вече си си намерил?
- Нищо не съм си намерил,казах ти че сме приятели.
- Приятели с бившата ли ? Сигурна съм.
- Няма нищо между нас,престани.Искам да съм с теб,не с нея.
- Ходи го обяснявай на нея, нали нас не трябва да ни виждат, прибирам се.
Отминах го и тръгнах към вкъщи. Прибрах се нервирана и не исках да говоря с никого. Телефона ми прегря-звъня, писа ми съобщения. Накрая го изключих