- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- И лудият да се страхува
И лудият да се страхува от въглена на глупавите думи
, който и орела заслепява
, карайки го грешна плячка все да гони.
И лудият да се страхува от помислите ви потайни
, скрити в купчина от намерения уж безобидни
, а всъщност оскверняващи, но и омайни.
Да се страхува от гласовете във главата си
- от някогашна съвест породени.
По настоящему са вече признъци за невменяемост измайсторени.
Страхува се да се родят децата му обременени
във свят на луди
във свят на скрити ценности - на две строшени.
Страхува се и от кошмарите си - тъй реални!
Цветни и във ужас потопени.
От милиони истини създадени
и същевременно от лъжите ви скроени.
Страхува се от пансиона,
още назован като живот.
Че ще загуби там крилете си
- спасение и свод.
Не смее още и да диша
, и да тича, и да пее
- за да не бъде заловен.
Какво остана?
Трудно е във лудница да си нормален.
Трудно е да си Човек!
Sometimes I feel
Like I don't have a partner
Sometimes I feel
Like my only friend
Is the city I live in
The city of angels
Lonely as I am
Together we cry ..
Браво ... много е хибаво!!!![]()
![]()
![]()
![]()
*Писателят Радичков казва: „Човекът представлява едно
дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение,
но пълно с правописни грешки”.
добро.
(ритъма не го броим)
но реалността през погледа на лудите винаги е било любима тема. може би за това ми харесва толкова.