Значи: аз обожавам да пиша писма. И честно казано много често искам да няма такива технологии. Съвсем различно е да хванеш химикалката, да вземеш пред себе си бял лист и да започнеш да пишеш. Да вдишваш даже аромата на мастилото, да чуваш драскането на пълнителя по уж гладкия лист. В писането на писма има нещо... влагаш някакво чувство в очертаването на буквите, влагаш чувства, мисли, емоция. Писала съм си писма с приятелка, която замина да учи в Германия, определено ми харесва. Онзи трепет, който е с теб, докато чакаш пристигането на писмото или преди да го вземеш в ръцете си... не може да се сравни със чакането докато някой ти напише нещо в скайп примерно или в чатовете на фейсбук. Ръкописното писане и тракането на клавишите по клавиатурата нямат нищо общо. Няма никаква база на сравнение. Лично аз мога да кажа, че знам точно къде седи всяко едно копче от клавиатурата и не се гордея с това. Защото това е доказателство до каква степен съм завладяна от техниката. Така че определено обожавам да пиша писма. Ако някой тук иска да си пише с някого... насреща съм, стига да има желаещи.