Харесвам си краката, малките стъпала, скулите, долната челюст, устните, косата /цвета, формата/, пръстите на ръцете, усмивката.
Не си харесвам ноктите /малки са/, носа, веждите /трудно е да им придам що-годе прилична форма/, че съм прекалено кльощава, че имам леко крушовидна форма на тялото.. Също двата ми показалеца на краката лееко се различават, страшно е дразнещо! И бих искала да имам малко по-тъмна кожа - не съм бяла като сирене, но все пак..
В характера си харесвам това, че мога да помагам на хората и да съм добра, обаче да не ги оставям да ми се качват на главата. Допада ми и това, че имам чувство за хумор, хората се смеят на шегите ми и като че ли в повечето моменти нещата, които казвам, просто ми идват отвътре. Смятам също, че съм достатъчно зряла за възрастта си.
Лошото ми е, че съм срамежлива. Нямам смелост за доста неща и после съжалявам. Също понякога си "слагам маска", т.е. държа се привидно студено, не допускам хората до себе си, не им позволявам да разберат как се чувствам наистина. Освен това съм и от тези, които не си показват много-много чувствата, не прегръщат и целуват всеки срещнат познат. Малко по-сдържана съм, което ми е колкото плюс, толкова и минус. Падам си и егоист.
Въпреки това обаче винаги се раздавам за приятелите си, защитавам ги и т.н. и много се дразня, ако те не са склонни да го направят за мен това същото. Лесно се сърдя, обаче бързо ми минава. Реалист съм, обаче имам склонност да драматизирам /вече не толкова/, както и да изпадам в разни депресии /които за щастие са само в онова време от месеца/. Голяма уста имам, винаги си изразявам мнението, което на някои хора понякога не им харесва, но кво да се прави, не съм създадена да им угаждам.
НЕ ПОНАСЯМ лицемерие, нито пък някой да ми се прави на интересен. Първото ясно, не обичам да се говори зад гърба ми и после да ми се подмазват. Второто - не обичам хората да се надуват, хвалят и т.н., за да привлекат внимание. Общо взето, мразя изкуствено поведение. Предпочитам срамежливите хора пред надутите, ама и срамът си има граници. Мен примерно ме е срам в компания, където повечето хора са ми непознати, срам ме е и да направя първата крачка в отношенията ми с дадено момче. Обаче има хора, които ги е срам да излязат на дъската в училище и да разкажат нещо - е това според мен е прекалено.
Също не харесвам хора, които имат претенциите, че са нещо особено, а пък са кухи лейки..
За финал ще кажа, че първо съдя хората по външния вид /първото ми впечатление рядко е грешно/, но кажете, как да не се сдържа?
"По дрехите посрещат, по ума изпращат". Въпреки това не съм много критична - смятам, че всеки има право да носи каквото си иска, да изглежда както си иска и да прави/слуша/говори каквото си иска. Просто ако човекът не ми харесва, не се сближавам с него, това е.