Винаги съм се мислил за коравосърдечен, непукист и социопат. Такъв се представях и пред обществото, отбягвайки оново, което никога не съм разбирал. По-лесно бе да не допускам някого близо до себе си, защото както е до теб може много лесно да те осакати с нежни думи и лъжливи усмивки. Живот изпълнен със сивота, но същевремено пълен и с дозичка красота и щастие, което дори за миг може да те озари да те промени изцяло.
Непукист съм може би, но...щастие дари ми ти.