Едно нещо,за тези , които скучаят

[kamkb]

Миналото лято , когато леля ми си дойде на гости ме караше или да решавам задачи или да пиша есета..и понеже това ми звучеше мн гадно и трудно .. реших да започна книга..ще ви покажа първата част и сиг ще остане единствена просто сега я намерих и реших да покажа....надявам се да ви хареса,но да знаете мн не ме бива в тези неща,така че не бъдете мн строги...

Глава 1
Спомням си последния път , когато седях до онази кола с приятелките си и гледах небето.Очаквах да падне първата звезда в живота ми . Говорихме си , смяхме се и споделяхме някои неща , които бяхме забравили или прото не сме споменавали преди.....
И ето я ...падна , ала толкова бързо , че не успях да си пожелая нищп.Същото се случи и с поредните.Бяха толкова бързи , пленяващи , не знаеш кога ще се появи и постоянно повтаряш желанието си , за да не закъснееш прекалено много.
Падаха , падаха и падаха , толкова отчаяно ли исках да се сбъдне желанието ми , че го повтарях постоянно , едно и също , всеки път!
Не знаех дали ще се сбъдне , но вярвах , знаех , че имам малък шанс , но се надявах , нищо не губех.


Глава 2
-Колко е горещо!-казах аз.
-Знам , даже не ми се играе волейбол-отвърна .... -какво ще правим?
-Ами хайде да отидем за ледени сокчета!
-А не,не ! Много е далеч , много е горещо!
-Оххх,пак съм жадна. Мойе ли вода?
-Пак ли , току-що пи!-отговорих аз.
-Пак!
-О.К.
Толкова дълго време се чудехме какво да правим , нямахме сили дори да и да се лигавим.Изведъж дойде Соня.Щом дойдеше винаги носеше нова новина , винаги внасяше свежест в разговора , знаеше как да ободри всеки , когато не му е на кеф и то не с какво , а с клюки.Всички обичахме клюките , не бяхме големи клюкарки , но ги обичахме и може би вземахме пример от бабите от блока , с които бяхме отраснали!Та Соня ни каза , че в .... е дошъл някакъв режисьор от Америка.Разбира се , че не известен , чсе пак е .... , никой не идва тук , но интересното беше , какво търси тук?''Разпръсвача на клюки'' знаеше защо е в нашия град , ама май не искаше да казва много , докато не я убедихме.Режисьра беше тук , за да подбере актьори за новия си филм , не се знаеше за какво се разказва , но в горещината нямаше много развлечения и решихме да отидем , да се пробваме , пък да видим!


Глава 3
На следващия ден се приготвихме.Изкъпахме се , сложихме най-новите си дрехи , малко спирала на миглите и намацахме гланц.За нас ние изглеждахме като холивудски тийн звезди.Отидохме до мястото на кастинга .Там ни посрещна едно много добре изглеждаща жена с официален костьом и скъп грим.Представи ни се като мениджър.Даде на мен , на Вилито и на Соня сценария на филма .На всяка по едно копие .За сестра ми нямаше , защото тя беше прекалено малка .Обясни ни , че трабва да прочетем сценария , да си изберем роля и да подготвим малка част от думите й , ако ни е харесал филма ще ни очаква след четири дена /вторник/ в 11,30 часа на същото място .Бяхме прекалено развълнувани , а и искахме да четем сценария , който беше 138 страници , затова всеки се прибра в къщата си.
След като се прибрах , починах си малко , включих телевизора на MTV , взех да мисля. Мойе би тогава се сетих защо Соня не искаше да ни каже какво прави тук този режисьор .Може би искаше само тя да се яви , да има по-малка конкуренция , мислеше само за себе си.Предполагах , че с нея сме приятелки , прескочили нейните постоянни лъжи като по-малка и нейния егоизъм .Явно не бяхме .Чудя се изобщо как ни каза.От една страна не я обвинявам много , защото в тази ситуация може би и аз щях да мисля само за себе си и да забравя за другите .
Всеки човек е егоист , малко или много , иска най-доброто за себе си и понякога забравя за другите , а може би трябва да е така , ака искаш нещо много силно и знаеш , че можеш да го направиш , не трябва твоите приятелки да ти пречат .Все пак те трябва да се държат като BFFr и да те подкрепят , а ако те изоставят , значи е трябвало да рабереш , че това не са истински приятели .
Е , едва ли щях да се сърдя на Соня.
Бях такъв човек , който прощава всичко.



Глава 4
-Ало , ... , какво правиш , бе?-попита Соня , след като вдигнах телефона .-Прочете ли сценария?
-Ами , разбира се , малко беше дълъг ,ама ми стана много интересен и цяла нощ четох!-казах аз.
-Цяла нощ!Ти нормална ли си , бе?Аз пък не го прочетох целия , мноо дълъг!
-Е , да , ама това дето прочети кефи ли те?
-О-о-о , супер е !Ами вие ще ходите ли при баба си ?
-Да , бе , ей се идваме!
-О.К.Аз ще затварям . Ся ще звънна на Вилито , за да я попитам ко прай и след 30 минути слизам долу , нали ще сте там?
-Даааааааа!
-О.К.Bye-Bye.
-Чао!

След 30 мин се чакахме долъ всички.
-О , ....., прочете ли сценария?
-Да , да , ама не !Първо -той е 138 страници и второ как ще си изостава бебето (компютърът й )!
-О.К. -каза Соня – да ти го разкажа ли?
-Ми , стаа и без туй нема ко да прайм.
-Значи -и Соня започна-разказва се за едно момиче , двете и най-добри приятелки , едно момче и т.н. , ама като цяло се разказва за 16-я й рожден ден , колко як щял да бъде и т.н. Абе , много е хубав!
-16 рожден ден ? My super sweet sixteen?
-Ахам!
-И какви роли има?
-Ами на Сара (едната приятелка ) , Нанси (другата приятелка) , Джесика (момичето) , момчето и други. Абе то за ролите пише най-отпред , ще го прочетеш!
-О.К.Амивие за коя ще кандидатствате?
-Ами и за трите момичета-казах аз-да обаче , ако ме одобрят сигурно ще съм Нанси , май най-добре я играя.
-А , ти Соня?
-Ами аз мисля за Джесика , много съм добра!
-О.К., хайде за ледени сокчета!
-Добре , кой ще черпи?
-Ха-ха-ха-всички в един глас.

Може да напишете едно коментарче , ако изопщо сте прочели толкова дълго нещо....

[Rikity]

ами скучно ми е, ама то това много дълго бе

[kamkb]

ами скучно ми е, ама то това много дълго бе

ми да много...

[Rikity]

1 глава не трябва ли да е по-дълга от няколко реда, по принцип са на няколко страници

[kamkb]

ами да ти кажа не знам докъде е първа глава....тогава така съм го писала...и нищо не съм променяла от една година..

[Rikity]

е прочетох го браво и какво става избраха ли ви

[kamkb]

е прочетох го браво и какво става избраха ли ви

за малко.. ..ми не знам може пък и да са ни избрали,ако ми дойде музата ще го украся още малко и може да измисля нещо

[Colouring]

Не ми харесва,съжелявам.
Първо-главите са много кратки.
Второ-доукраси малко,бъди по-описателна.Например представи на читателите момичетата,помогни да си ги представим.Изгради някаква характеристика.Описвай заобикалящото,недей да избързваш толкова в действието.

[kamkb]

абе да ви кажа,тва не съм го поглеждала от една година...от начало започва като книга ,ама хич не ми се занимава да го чета пак и да пиша....а и то иска да се добавят толкова мн неща още... и понеже никога няма да стана писателка реших да го пусна,неоправено,ннедовърш ено.....абе