Такааа..първо да кажа,че съм писала това преди около 2 години.За мен е изключително много време,защото отъзнавам колко съм се променила оттогава и какво е било мисленето ми тогава,какво е сега..Случайно попаднах на тази моя писаница и реших да я споделя,за да видя какво мислите,защото аз не мога да дам мнение.Направо не мога да повярвам,че аз съм го писала. О.о Та,стига съм говорила.Ето:

Част I:
Настаних се удобно на мястото си и се замислих.Дори не чувах думите на пилота,който най-вероятно ни предупреждаваше за вероятни турболенции и ни пожелаваше приятен полет.Нямах намерение да го слушам,защото мислите ми бяха насочени в друга посока.Бях ужасно ядосана!Да,много,много ядосана.Как можеше Ана да ме изостави? Каква приятелка беше?Та ние говорихме за това пътуване до Париж с месеци.Щяхме да бъдем две освободени от задръжки души,запътили се към столицата на любовта,готови да изживеят луди приключения.Последните месеци едва свързвах двата края,защото отделях пари за това пътуване.Един редактор във вестник не получава много пари,за Бога!Двете щяхме да седим в някое заведение на ”Шанс Елизе”,да пием горещо кафе с много захар и да обсъждаме натруфените и надути французойки,минаващи покрай нас.Е,явно ще трябва да го направя сама!В последния момент ми съобщи,че отново се е събрала с… е,името не е важно.. и не искала да се отделя от него дори за минута.Какво,нима това беше същата Ана?Тази,която хвана гаджето си да й изневерява с колежка и изхвърли всичките му дрехи през прозореца,карайки съседите да седят на терасите си с пуканки в ръка и да се подсмихват доволно.Тази,която каза,че за нищо на света няма да приеме Николай отново(да,Николай,името му беше Николай!),дори и да й се моли с часове.Когато ми съобщи,че пак се събират,се опитах да й припомня тези моменти,но тя ми отвърна само „Много го обичам и му прощавам.”,а след това допълни „Приятно прекарване във Франция.Направи много снимки и ми обещай,че…”,но в този момент приятелят й я викна и ми затвори.Аз пък мога да й обещая,че ще си прекарам хубаво дори и сама.Цял Париж само за мен!За мен!
Изкарах малката възглавничка от чантата си и я сложих на тила си.Беше ми подарък от старо гадже.Заклет пушач,спомням си.Често ми се караше,че постоянно му правя забележка за цигарите,защото очевидно за нищо на света нямаше да ги откаже.За да му се реванширам му бях взела позлатена запалка за годишнината,а той взе,че ми купи тази червена плюшена възглавничка,напарфюмиран с неговия парфюм,с която да спя,когато той е на работа през нощта.А аз дори не обичам плюшки!Все пак я запазих,дори когато се разделихме-наистина е много удобна.Добре поне,че парфюмът му не се усещаше след петото пране.Мразех го!
Унесох в мисли.Спомних си за преживявания,които дори не подозирах,че паметта ми още пази.Хубаво било да пътуваш със самолет.Отдавна не бях оставала сама със себе си дори и за малко.Неусетно пристигнахме.Не само самолетът летеше-времето също.Мразех това-слизане,багаж,лутане на голямото летище.Оправих се някак и се насочих към изхода.В този момент отново разбрах,че многото багаж само може да ти донесе проблеми.Преоткривах го с всяко пътуване.Щях да стоя тук само седмица,а целият ми гардероб беше в ръцете ми,че даже и заети дрехи от приятелки.За капак на всичко вън валеше.Обожавам дъжда,но когато съм си в нас с топло капучино в ръка,подготвяйки материал за утрешния вестник или пък разлиствайки любима книга отново и отново.Не когато за първи(а може и последен) път пристигам във Франция,неориентирана и изнервена.Спрях се на тротоара,за да си спра такси.Надявах се да мога да се оправя с гимназиалния ми френски и с що годе добрия ми английски.Всъщност,за да бъда честна,в училище по френски бях перфектната ученичка.На всички състезания заемах едно от трите първи места,но като си помислих,че бях завършила преди около почти девет години и оттогава рядко практикувах този език определено увереността ми значително намаляваше. За щастие с подмахване май успях да привлека вниманието на едно от такситата,когато чух мъжки глас да вика зад мен.