Здравейте! Знам, че това ще е хилядната подобна тема, но наистина ми се иска да споделя с някого. Надявам се да не започнете веднага с нападките и подигравките. Влизам във форума всеки ден, но сега реших да се регистрирам. Направих го, защото си мисля, че може да ми помогнете като ме посъветвате или поне малко утешите. На 18 години съм и съм девствена. Имам си приятел, с него сме заедно вече две години и наистина много го обичам. Проблемът, както се сещате е в секса или по-скоро липсата на такъв. Приятелят ми никога не ме е притискал, напротив казвал ми е че ще ме чака. Но се чувствам като пълна глупачка. Като някой изрод...особено съдейки по днешното поколение. Чудя се как някое 13 годишно момиче събира смелостта да го направи, а аз не? Аз се чувствам готова, толкова много обичам и държа на този човек, искам да съм с него напълно, искам да правя секс с него. Проблемът е като започнем с опитите. Колкото и да съм отпусната и възбудена, колкото и да си мисля " искам го целия в себе си, искам да го усещам, ще изтърпя болката, защото това е човекът" .....когато преминем по-нататък и когато си слага презерватива, цялата ми увереност и желание изчезват. Започва страха от болката...и когато влезе съвсем малко в мен и ме заболи, си мисля как не мога да продължа, как искам да спре...почвам да се стягам, да си затварям краката и го избутвам. След което и на двамата ни е гадно. Мислех че ако ползваме лубрикант ще се оправи положението, но пак е същото. Вчера като пробвахме, преди да почнем, той каза, че и този път нищо няма да стане и ми стана много мъчно. Тъжно ми е да го гледам така, знам че му е много гадно....чувствам се като някоя лигла, която не може да изтърпи малко болка. Мисля си бебета се раждат от там, хората какви ли не неща си пъхат , някои пък са пробвали с по два там, а аз не мога да издържа. Ще се радвам, ако някой, който с ее чувствал по същия начин, ми сподели как го е преодолял. Благодаря предварително!