От както се роди брат ми постоянно усещам че майка ми обича брат ми повече.. в момента баща ми е в чужбина и когато например лекичко посегна на брат ми веднага аз ставам виновен и майка ми почва да ми крещи на главата направо не издържам... даже в момента плача просто не издържам вече писна ми не искам да живея този скапан живот... ето преди малко пак се скарахме обади се на баща ми и сега баща ми ще ми вика сега ще ми забранят всичко майка ми казва че еднакво ни обича но аз просто виждам че не е така постоянно за най-малкото нещо ми крещи а брат ми винаги е черешката на тортата .... всичките ми роднини знаят че тя повече обича брат ми незнам в момента много съм объркан след малко баща ми ще ми звънне и незнам какво да правя потънал съм в дълбока яма където няма изход писна ми моля дайте някъкви съвети.
Еднакво ви обичат, но си още малък и не можеш да го разбереш.
Преди време и аз мислех така, че обичат повече сестра ми, но с годините растеш и осъзнаваш много неща, ще ти се случат и много неща, които ще ти докажат всячески, че родителите ти не правят разлика между теб и него.
Той е малък и има нужда от повече грижи. В повечето семейства се получава така, че когато се роди второ дете те обгрижват с внимание повече него и малко позабравят да показват обичтта си и на другото, но това е само докато той поодрасне малко.
А ти изпитваш един вид детска ревност, което е нормално и която ще отмине с времето. Ще видиш как след няколко години нещата постепенно ще се наредят. Просто бъди търпелив и се грижи за по-малкия си брат.
"Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
Ти си с почти 10 години по-голям и му посягаш....Майка ти да ти пляска ли ? Доста по-малък е, нормално е на моменти да обръщат малко повече внимание на него, ти на тази възраст се предполага, че си по-самостоятелен. И ти като си бил на 5 - и теб така са те гледали сигурно. Просто ревнуваш, а и вероятно се тръшкаш като малко дете и използваш това за оправдание като сгафиш нещо "Ма вие обичате повече него", само и само да замажеш положението, като накараш вашите да се чувстват гузни. Не може грижите и възпитанието на едно 5 годишно дете и на едно 14 годишно такова да са еднакви. Това не значи, че не ви обичат поравно.
Майка ти явно не те изслушва достатачно и ведната повишава тон.
Седни, поговорете си за това как се чувстваш.Знам, че за момче е малко трудно, но опитай да и кажеш да не ти се кара за най-малкото.И спокойно, обича и двама ви.Няма нужда да плачеш!Направи нещо добро пред нея тогава.Купи на брат ти някоя играчка или с нещо го зарадвай.Тя да не си мисли, че можеш да му навредиш с нещо, че чак се стига до обаждане на баща ти.. Просто като е свободна отиваш и си казваш всичко, а ако не те изслуша не ходи при брат ти.Тоест не се опитвай да му говориш.
OП,я дефинирай 'лекичко посягане' на пет годишно дете.
А ако беше мъж нямаше да цивриш като 12 годишна ученичка в цикъл,а щеше слабо да бъдеш заинтересован от тези 'проблеми'.Брат ти е на пет бе,много ясно че майката ти ще милее над него и ще си го кътка като златно сополче.Ти какво очакваш?Да продължават да те третират като принцеса с малко дете в къщата ли?Земи порасни малко.