Аз съм ужасна ревла и се разчувствам от всевъзможни нещица, но в същото време се дразня на нещата, които се приемат за нещо като... примирие... не мога да го обясня... Дразня се, когато някой каже "Такъв е животът..." в момент на отчаяние, когато се случи нещо лошо... или нещо такова... защо всички обвиняват живота за нещастията си... живота е прекрасен, стига да вярваш в хубавото.
И имаше една много хубавичка мисъл, която ного обичам:

"Ти виждаш нещата и питаш "Защо?", аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "Защо не?""

или неещо такова...
Обичам. <3 : )