Не, просто писахме всяка дума на различен ред.. а и не бях само аз де да не съм луда сама да напиша 1000 коментара
Не се страхувам да съм.. ничия.. Дори да ме боли от нямане. Ръцете ми еднакво ще обичат.. и истинският. И измамника..
Сякаш крещиш, но никой не може да те чуе. Почти те хваща срам от това, че някой може да бъде толкова значим и без него да се чувстваш като нищо.. Никой, никога няма да разбере колко боли.
Чувстваш се безнадежден, но нищо не може да те спаси..
Той си тръгва.
Дори искаш да върнеш всички лоши неща, за да можеш да имаш отново и добрите..