Дядката тва почна да го прави пред нас, в борисовата .
Онзи , дето ме подгони, и крещеше , и тичах, и се скрих в една сграда, беше при 4ти километър, но докато се строеше арена армеец, може да е бил от строителите .
Там няма хора, и да крещях нямаше кой да ме чуе.
Бях на интервю за работа , там е сградата на ИТК-то .
После умряла от ужас разказах на някакъв рандом човек в сградата и излязоха двама да огледат района, обаче онзи се беше изпарил, после ме изпратиха до спирката поне.

Другите са тотали рандом гайс над 50 .
Почват да ме разпитват, аз не знам как да реагирам, освен да отговарям кратко и да гледам да изчезна , казвам им че съм на 15 за всеки случай, защото още ме е шубе от онзи тип дето ме гони и ми крещеше.

А иначе се возят и психично болни често , вчера някакво момче ( над 20 , високо ), видимо с отклонение ме пита в 120 - Ти гледаш ли полицай *рандом име*.
Аз се направих , че не чувам .
- Ти гледаш ли полицай *рандом име*
- Не
- ЗАЩО НЕ ГЛЕДАШ ПОЛИЦАЙ *рандом име*
И някаква баба, явно майка му/баба му му каза да спре да тормози хората , а той почна да обяснява че не гледам полицая и се садна.

Нямам нищо против всички тези изброени , даже ми е жал за тях , ама не знам как да постъпя за да избягвам разговори .
Дали ще се озлобят ако не им говоря и се правя на пън , или трябва да отговарям кратко и по-най бързият начин да се преместя.
Принципно слизам от превозното средство , обаче така често закъснявам .